Тя знаеше, че има само едно място, откъдето можеше да започне издирването си. Европа. Банките. Не всички, отсъди тя; а няколко от тях. Защото, все пак, независимо от сложния процес на разрастване и прекалената разностранност, настъпила в тяхната дейност, основната същност на банковото дело си оставаше непроменена от времето на фараоните досега. На тях се даваха и от тях се вземаха пари. И дали по необходимост или за удоволствие, изтеглените пари отиваха на някое друго място. Тъкмо това място, или тези места искаше да открие Елизабет. Защото, именно тези пари, парите, преведени от Уотърман тръст до шестнайсетте европейски банки щяха да бъдат използвани, докато настъпеше моментът, когато облигациите биха могли да донесат своите пари.
В девет без десет, икономът отвори външната врата пред най-новия Втори вицепрезидент на компанията Уотърман тръст, Джеферсън Картрайт. Картрайт бе въведен в библиотеката, където зад бюрото седеше Елизабет с неизменната чаша кафе в ръка.
Джеферсън Картрайт седна на малкия стол пред бюрото, давайки си сметка, че размерът на стола ласкаво подчертава неговите собствени пропорции. На земята до себе си остави куфарчето си.
— Донесохте ли документите?
— С мен са, мадам Скарлати — отговори банкерът, като постави куфарчето на скута си и го отвори. — Мога ли да се възползвам от тази възможност, за да ви благодаря за вашите любезни отзиви по мой адрес пред ръководството. Бе изключително щедро от ваша страна.
— Благодаря. Както разбирам, били сте повишен във Втори вицепрезидент.
— Точно така, мадам, и съм убеден, че вашите добри думи за мен са дали възможност за това. Още веднъж, благодаря — каза той и подаде документите на Елизабет.
Тя ги пое и започна да прехвърля през погледа си началните страници. Както изглеждаше, бяха в ред. Всъщност, бяха отлични.
Картрайт проговори тихо.
— Документите ви дават право да получавате всяка информация във връзка с транзакциите, осъществени от вашия син, Ълстър Стюарт Скарлет, по различните банки. Влогове, теглене, преводи. Отправя се молба за достъп до съдържанието на всеки сейф, ако такъв е бил ангажиран. До всяка банка е изпратено и препотвърждаващо писмо, включващо и фотография на подписа ви. Документите са подписани от мен, в качеството ми на носител на колективното право на Уотърман тръст като пълномощник на мистър Скарлет. И, разбира се, поех значителен риск, извършвайки това.
— Моите поздравления.
— Просто е невероятно — каза тихо банкерът. — Ценни книжа на стойност над двеста и седемдесет милиона долара — да липсват, изчезнали безследно. Ей така, просто да се подвяват от вятъра някъде. И кой знае къде? Дори и най-големите банкови групировки с мъка биха могли да съберат такъв капитал… О, мадам, това е истинска криза! Още повече, при толкова спекулативен пазар. Искрено ви казвам, не зная какво да правя.
— Възможно е, ако продължите да споделяте тези проблеми само със себе си, да прекарате още много години, получавайки забележително възнаграждение срещу съвсем малко усилия. Обратно, възможно е също така…
— Мисля, че се досещам каква е другата възможност — прекъсна я Джеферсън Картрайт. — Както виждам, вие търсите информация относно изчезването на вашето дете. Може и да я намерите, ако такава съществува. Но може и да не успеете. И в двата случая, остават дванайсет месеца, преди да се установи първата липса на облигации. Дванайсет месеца. По Божията воля някои от нас може и да не са на този свят дотогава. Други пък, биха били изправени пред разорение.
— Нима предвещавате моята кончина?
— Надеждите ми са определено на страната на противното. Но собственото ми положение е крайно деликатно. Измених на политиката на моята компания и наруших някои основни етични правила в банковото дело. В качеството си на съветник на вашия син ще изникне и въпросът за конфликт на интересите…
— И бихте се чувствали по-добре, ако се извърши глобално разплащане, така ли? — Елизабет остави документите на масата, ядосана на неблагодарния южняк. — Подкупвам ви и вие продължавате да ме изнудвате на основата на моя подкуп. Хитра стратегия. Колко?
— Съжалявам, че се налага да оставям толкова лошо впечатление. Не желая глобално разплащане. Това би било унизително.