— Изглежда, тази… история в картинки за това как е била спечелена войната не е точно ваша идея — каза той и подаде на Джанет налятата за нея чаша, която тя стисна здраво и незабавно поднесе към устните си.
— Определено не е — тя бе почти изпила чистия скоч. — Заповядайте, седнете.
И Кенфийлд бързо довърши своята чаша.
— Нека първо освежа тези съдинки.
Той взе нейната чаша. Тя седна на големия диван с лице към камината, докато той отиде до бара.
— Никога не бях предполагал, че мъжът ви е податлив на този вид… — той направи пауза и кимна към камината — махмурлук.
— Доста точно сравнение. След големия запой. Вие сте философ.
— Не се опитвам да бъда. Просто никога не би ми хрумнало, че той може да е от този сорт хора.
Той донесе двете чаши, подаде й нейната и остана прав.
— Не сте ли чели разказа му за случилото се? Мислех, че вестниците са се справили чудесно със задачата да покажат недвусмислено чия е всъщност заслугата за поражението на Кайзера — каза тя и отново отпи.
— По дяволите момчетата от пресата. Нали вестниците им трябва да се продават. Чета ги, но не ги вземам на сериозно. Мислех, че и с него е така.
— Говорите така, сякаш сте познавали мъжа ми.
Кенфийлд нарочно се престори на изненадан и отклони чашата от устните си.
— Нима не знаехте?
— За кое?
— Ами, разбира се, че го познавах. Познавах го доста добре. Просто реших, че не може да не знаете. Съжалявам.
Джанет прикри изненадата си.
— Няма за какво. Ълстър имаше широк кръг приятели. Нямаше как да ги познавам всички. Вие от нюйоркските му познати ли бяхте? Не си спомням да ми е споменавал за вас.
— Всъщност, не. Срещахме се от време на време, когато идвах на изток.
— О, да. Вие сте от Чикаго. Нали Чикаго беше?
— Да. Но, честно казано, работата ми ме отвежда къде ли не. — Тук той бе абсолютно искрен.
— С какво се занимавате?
Кенфийлд се върна с нови питиета и седна.
— Ако спестим превземките, търговец съм. Но ние никога не си ги спестяваме толкова очебийно.
— С какво търгувате? Познавам много хора, които продават разни стоки. И не ги е грижа за това.
— Ами, работата е там, че не продавам акции, или облигации, или сгради, или дори мостове. Продавам тенискортове.
Джанет се разсмя. Смехът й бе приятен.
— Вие се шегувате!
— Съвсем сериозно. Продавам тенискортове.
Той остави чашата си на масата и се престори, че търси нещо по джобовете си.
— Почакайте да видя дали не си нося един. Наистина са много качествени. С идеален отскок. На ниво Уимбълдън, с изключение на тревните. Така се казва и фирмата ни — Уимбълдън. За ваша информация, кортовете са наистина отлични. Сигурно сте играли на десетки от тях, без да знаете на кого да отдадете заслуженото.
— Но това е очарователно. И защо хората купуват вашите тенискортове? Не могат ли да си ги направят сами?
— Могат, разбира се. Това и ги убеждаваме да правят. После печелим повече, когато разорем някой готов корт, за да го заменим с наш.
— Вие се шегувате. Тенискортът си е тенискорт.
— Само тревните кортове, мила моя. А те стават за игра чак на пролет, за да пожълтеят още през есента. Нашите са целогодишни.
Тя пак се засмя.
— Всичко е много просто. Моята компания разработи асфалтов композит, който дава същия отскок като този на тревния корт. Без да се топи от горещината. Без да се свива, като замръзне. Искате ли пълния каталог на офертите ни? Камионите ни ще са тук след три дни, а дотогава ще сме приключили с първия слой чакъл. Ще дадем договора на местна фирма. Няма и да усетите как една сутрин ще се събудите с прекрасен корт точно насред Петдесет и четвърта улица.
И двамата се разсмяха.
— Предполагам, че сте шампион по тенис.
— Не. Само играя. И то не добре. Самата игра не ми харесва особено. Естествено, плащаме си на няколко майстори с международна известност, които стимулират продажбите ни. За ваш късмет, можем да ви гарантираме показен мач на вашия корт в деня, когато завършим работа по него. Можете да си поканите приятели и да стане хубаво парти. По кортовете ни са ставали някои великолепни тържества. И обикновено това е клаузата от договора, която ни гарантира най-много сключени сделки.
— Много впечатляващо.
— От Атланта до Бар Харбър. Най-добрите кортове, най-страшните купони — той вдигна чаша.
— А, значи сте продали на Ълстър някой тенискорт?
— Дори не съм пробвал. А сигурно трябваше. Беше си купил дирижабъл преди време, а в крайна сметка какво е един тенискорт в сравнение с дирижабъл?
— По-плосък е — ухили се тя и му подаде празната си чаша. Той стана и отиде до бара, като развърза кърпата от ръката си и я пъхна в джоба си. Тя бавно изгаси цигарата си в пепелника на масата.