Боже мой, помисли си той, можеше да купи и продаде половината от членовете на клуба си! Бе прекрасен ден!
След душа Джеферсън се облече и отдаден в пълна степен на новопридобитата си власт, влезе весело в частния бар. Повечето от членовете бяха дошли за обяд и с фалшива любезност неколцина приеха предложеното им от него питие. Неохотата им обаче, се превърна в умерен ентусиазъм, когато Джеферсън между другото обяви, че „е поел финансовите дела на Скаруик“.
Двама или трима внезапно откриха, че дебелакът Джеферсън Картрайт всъщност има качества, които не бяха забелязали по-рано. Наистина свестен мъж, като се замисли човек… Определено имаше талант! Скоро тежките кожени столове около кръглата дъбова маса, избрана от Джеферсън, бяха запълнени.
Щом като стрелките на часовника наближиха два и половина, членовете на клуба се извиниха и поеха към офисите и телефоните си. Мрежата от комуникации бе активирана и изненадващата новина за завоюването на фондацията Скаруик от Джеферсън Картрайт гръмна.
Един джентълмен, все пак, не си тръгна. Остана с няколко от редовните посетители и се присъедини към ухажорите на Джеферсън Картрайт. Бе може би около петдесетгодишен и олицетворяваше така търсения от застаряващите членове на висшето общество нехайно изтънчен образ. Чак до прошарените си мустаци, които бяха идеално подстригани.
Странното бе, че никой на масата не можеше да си спомни със сигурност името му, но никой и не искаше да си го признае. Това, все пак, бе клуб.
Джентълменът грациозно се намести в стола до Джеферсън в секундата, когато той остана свободен. Поведе непринуден разговор с южняка и настоя да поръча по още едно питие за всички. Когато питиетата пристигнаха, перфектно облеченият джентълмен се пресегна към две мартинита и по средата на разказвания от него виц ги постави за момент пред себе си. Като завърши разказа си, подаде едната чаша на Джеферсън.
Джеферсън вдигна питието и пи с пълни глътки.
Джентълменът се извини. Две минути по-късно Джеферсън Картрайт падна върху масата. Очите му не бяха зачервени или затворени като на някой, прехвърлил мярката си с алкохола. Просто бяха широко отворени, почти изскочили от черепа му.
Джеферсън Картрайт бе мъртъв.
А джентълменът така и не се завърна.
В центъра на града в редакцията на един нюйоркски таблоид старият словослагател чукаше чевръсто матрицата на малката новина. Щеше да се появи на десета страница.
Словослагателят не бе особено заинтересуван.
Няколко машини по-настрана друг работник натискаше клавишите на друга новина. Тази пък беше вмъкната между рекламите за продажби на дребно на четирийсет и осма страница.
Човекът зацъка с език. Нищо ли вече не бе сигурно на този свят?
Глава 18
На капитанската маса в първокласната столова на „Калпурния“ Елизабет с лека изненада установи, че мястото от дясната й страна бе заето от мъж на не повече от трийсет години. Обичайната практика при самостоятелните й пътувания бе корабът да й намери за компания някой застаряващ дипломат, пенсиониран брокер или добър картоиграч, изобщо някой, с когото да има нещо общо.
Да търси нечия вина, все пак, тя не можеше. Предварително бе проверила капитанския списък — нещо, на което тя винаги настояваше, за да избягва потенциални делови конфликти — и бе забелязала, че някой си Матю Кенфийлд бе в ръководството на фирма за спортни артикули със силно развит пазар в Англия. Човек с връзки в обществото, бе предположила тя.
Във всеки случай се бе оказал приятен. Млад мъж с добри обноски, доста повърхностен, помисли си тя, и сигурно — добър търговец, какъвто той с готовност бе потвърдил, че е.
Към края на вечерята, един от дежурните офицери се доближи до нейния стол — имаше радиограма за нея.
— Донесете я тук, ако обичате — каза Елизабет с раздразнение.
Офицерът й отговори тихо на ухо.
— Добре — каза тя и се надигна от стола.
— Мога ли да ви бъда полезен с нещо, мадам Скарлати? — запита Матю Кенфийлд, ставайки на крака заедно с останалите на масата.
— Не, благодаря ви.
— Напълно ли сте сигурна в това?
— Напълно, благодаря — отговори тя и последва дежурния офицер извън залата.
В радиовъзела Елизабет бе поканена да седне на една маса зад гишето, след което й подадоха радиограмата. Тя прочете инструкциите в началото: