— Кой знае. За кого става дума?
— Кажете ми, откъде бихте могли да познавате един скромен директор в банката ми?
— Стори ми се, че е доста важен човек.
— Сигурно някои са го смятали за такъв.
— Е, ако поне беше достатъчно богат, бих се опитал да му продам един тенискорт.
— Наистина, мистър Кенфийлд, просто нямате мяра — засмя се Елизабет, докато влизаха в залата.
По време на играта Елизабет забеляза, че макар у младия Кенфийлд да се спотайваше нюхът на първокласен бриджор, играта му всъщност не бе особено добра. В един момент, напълно ненужно, според Елизабет, той се остави да бъде надигран, но тя го отдаде на форма на любезност към противника. После запита стюарда на залата дали имат точно определен вид пури и когато му бяха предложени други, се извини и каза, че ще си вземе от запасите в каютата.
Елизабет си спомни, че заедно с кафето в края на вечерята очарователният мистър Кенфийлд бе отворил нова кутия пури.
Няколко минути по-късно се завърна на масата, след като ръката бе изиграна, и се извини, обяснявайки, че е помогнал на някакъв възрастен джентълмен, на когото морето изглежда не му понасяло, да стигне до каютата си.
Партньорите от отсрещната страна промърмориха нужните похвални фрази, но Елизабет не пророни и дума. Тя просто се вгледа в младия мъж и с известно задоволство, но и с тревога забеляза, че той отбягна погледа й.
Играта привърши рано — издигането и спускането на „Калпурния“ бе станало твърде притеснително. Кенфийлд придружи Елизабет Скарлати до апартамента й.
— Бяхте очарователен — каза тя. — А сега ви освобождавам, за да посветите вниманието си на по-младото поколение.
Кенфийлд се усмихна и й подаде ключовете.
— Щом като настоявате. Но така ми отреждате една скучна вечер. Знаете това.
— Времената наистина се променят, а може би и младежите.
— Може би.
На Елизабет й се струваше, че той силно желае да си отиде.
— Е, тогава, една стара жена ви благодари за вечерта.
— И един не толкова млад мъж — на вас. Лека нощ, мадам Скарлати.
Тя се обърна след него:
— Още ли ви интересува кой бе починалият мъж?
— Стори ми се, че не искахте да ми кажете. Не, не е важно. Лека нощ.
— Казваше се Картрайт. Джеферсън Картрайт. Познавахте ли го? — запита Елизабет, като следеше внимателно очите му.
— Не, съжалявам, не сме се срещали. — Видът му бе спокоен и напълно невинен. — Лека нощ.
— Лека нощ, млади момко — тя влезе в апартамента си и затвори вратата след себе си. Чу как стъпките му отекнаха надолу по външния коридор, докато затихнаха напълно. Бяха стъпки на бързащ човек.
Елизабет свали норката си и влезе в просторната, комфортна спалня с мебел, изцяло прикрепена към пода. Включи лампата, пристегната за нощното шкафче, и седна на ръба на леглото. Опита се да си спомни какво точно бе казал капитанът на „Калпурния“ за младежа, когато й бе представил списъка на хората от масата за нейно одобрение.
— А това е един момък с доста важни познати, бих добавил, на име Кенфийлд.
Елизабет не бе обърнала внимание на кратките данни за него повече отколкото за останалите.
— Работи в концерн за производство на спортни стоки и пресича Атлантика доста често. Уимбълдън, струва ми се.
А после, ако паметта на Елизабет не й изневеряваше, капитанът бе добавил:
— Идва със специална препоръка от параходството. Сигурно — нечий син. Колежанска вратовръзка и тъй нататък. Наложи се да отстраня д-р Барстоу заради него.
Елизабет се бе съгласила на компанията, без да задава въпроси.
Значи младежът бе дошъл със специална препоръка за място на капитанската маса от собствениците на английска параходна компания. И раболепният капитан, привикнал на чести срещи с висшето общество от два континента, се бе почувствал задължен да отстрани от масата си един високоуважаван хирург в полза на Кенфийлд.
Ако не за друго, то поне за да усмири неизтощимата си фантазия, Елизабет вдигна телефона и поиска да я свържат с радиовъзела.
— Радиовъзел „Калпурния“, добър вечер — британският акцент сведе думата вечер до почти непонятен единичен звук.
— Обажда се Елизабет Скарлати, апартамент А, три. Може ли да говоря с дежурния офицер, ако обичате?
— На телефона дежурен офицер Питърс. С какво мога да ви бъда полезен?
— Вие ли бяхте дежурен и по-рано тази вечер?
— Да, госпожо. Радиограмите ви за Ню Йорк бяха изпратени веднага. Би трябвало да са пристигнали в рамките на един час.
— Благодаря ви. Но, не за това се обаждам… Боя се, че изпуснах една своя среща в радиовъзела. Търсил ли ме е някой там? — Елизабет наостри слух за следа и от мигновено колебание. Такова нямаше.