Кордел Хъл бе единственият депутат от Камарата на „ти“ с прочутата Елизабет Скарлати, тази легенда на своето време, майката на храбрия младеж, възвеличаван за поколенията от Конгреса на Съединените щати.
Защото въпреки политическите различия помежду им, Хъл и неговата съпруга бяха близки приятели с Елизабет Скарлати от години.
И въпреки това той запази мълчание през онзи горещ следобед.
Той бе познавал Ълстър Стюарт Скарлет и го бе презирал.
Глава 2
Кафявият седан с надписи „Сухопътни войски на САЩ“ и на двете врати зави от Двайсет и втора улица надясно и навлезе в площад „Грамърси“.
На задната седалка Матю Кенфийлд се наведе напред, за да свали куфарчето от скута си на пода. Той придърпа надолу десния ръкав на палтото си, така че да прикрие дебелата сребриста на цвят верига, която в единия край стягаше здраво китката му, а в другия пронизваше металната дръжка на куфара.
Той знаеше, че съдържанието на този куфар, или по-точно фактът, че то се намираше в негово владение, означаваше приближаването на края му. Когато всичко приключеше и при положение, че останеше жив, щяха да го разпънат на кръст само и само да успеят да оневинят военните.
Армейският автомобил направи два завоя наляво и спря пред входа на масивната постройка на Грамърси армс. Портиер в ливрея отвори задната врата и Кенфийлд излезе от колата.
— Искам те тук след половин час — каза той на шофьора си, — не по-късно.
Бледият сержант, очевидно свикнал с навиците на началника си, отговори:
— Ще бъда тук след двайсет минути, сър.
Майорът прие отговора с кимване, обърна се и влезе в сградата. Едва в асансьора, докато се качваше нагоре, той усети вцепеняващата го умора. Номерът на всеки етаж оставаше да свети далеч по-дълго, отколкото трябваше, времето между етажите изглеждаше безконечно. И въпреки това той не бързаше. Не бързаше изобщо.
Осемнайсет години. Краят на лъжата, но не и краят на страха. Този край щеше да настъпи едва когато Крьогер бе мъртъв. А след него щеше да остане единствено вината. Но с нея той можеше да се примири, защото тя щеше да е само негова, а не на момчето, или на Джанет.
Този край щеше да донесе и неговата собствена смърт. Не смъртта на Джанет. Нито на Ендрю. Ако станеше нужна нечия смърт, тя трябваше да е неговата. Той щеше да се погрижи за това.
Нямаше да напусне Берн, Швейцария, преди Крьогер да умре.
Крьогер, или самият той.
Твърде вероятно и двамата.
Щом излезе от асансьора, той пое вляво и се насочи към вратата в дъното на малък коридор. Отключи я и влезе в голяма просторна трапезария с мебели в провинциален италиански стил. Два огромни, френски прозореца откриваха гледка към парка, а множеството врати водеха към спалните, дневната, килера и библиотеката. Кенфийлд се спря за момент при неизбежната мисъл, че всичко това също имаше вече осемнайсетгодишна история.
Вратата на библиотеката се отвори и оттам излезе младеж.
— Здравей, татко — кимна той на Кенфийлд без ентусиазъм.
Кенфийлд се загледа в момчето. Нужно бе голямо усилие, за да се овладее и да не се втурне да го прегърне.
Неговият син.
И синът, който не бе негов.
Той знаеше, че всеки опит за подобен жест щеше да бъде отхвърлен. Момчето бе вече неспокойно и — макар да се опитваше да го скрие — уплашено.
— Здравей — каза майорът. — Ще ми помогнеш ли сваля това тук?
Младият мъж се приближи до по-възрастния, промърморвайки:
— Естествено.
Заедно освободиха главната ключалка на веригата, а след това младежът я изпъна, вдигайки куфарчето, докато Кенфийлд намести комбинацията от цифри по втората ключалка отвътре на китката си. Освободен от куфара, Кенфийлд свали шапката, съблече палтото и униформеното си сако, след което ги преметна на близкото кресло.
Младежът продължаваше да държи куфара, неподвижно изправен пред майора. Бе с рядко приятни черти. Очите му бяха светлосини, под силно черни вежди; имаше прав, но леко вдигнат нагоре нос, а черната му коса бе гладко сресана назад. Страните му бяха със здрав наглед вид, като че ли бе получил някакъв постоянен загар. Висок бе малко над метър и осемдесет и носеше сиви спортни панталони, синя риза и сако от вълнен плат.
— Как се чувстваш? — запита го Кенфийлд.