— И защо трябва да отричате?
— Имате право да знаете. Едва ли ще разберете, но ще се опитам да ви обясня. Липсата на книжата няма да бъде установена още близо година. Нямам юридическото право да поставям под въпрос попечителския фонд на сина си — никой няма такова право — докато не настъпи падежът на облигациите. Подобна стъпка би означавала публично осъждане на фамилията Скарлати. Това би довело „Скарлати индъстрис“ до крах. Ще подложи на съмнение всяка операция на „Скарлати“ във всяка банкова институция в цивилизования свят. Това е голяма отговорност. Вземайки предвид сумата, за която става дума, това би хвърлило в паника в стотици други корпорации.
Кенфийлд се бе съсредоточил докрай.
— Кой бе Джеферсън Картрайт?
— Единственият човек освен мен, който знаеше за книжата.
— Боже мой! — изправи се в стола си Кенфийлд.
— Наистина ли мислите, че е бил убит заради посочените в радиограмата причини?
— Не схванах там да имаше такива.
— Бяха посочени индиректно. Той бе прочут донжуан.
Данъчният инспектор погледна старицата в очите.
— И казвате, че бе единственият, който е знаел за облигациите?
— Да.
— Тогава, смятам, че е бил убит заради тях. Във вашия край на града, човек не убива някого за това, че е спал с жена му. Това по-скоро се използва, за да може и той да спи с неговата.
— В такъв случай, наистина имам нужда от вас, нали, мистър Кенфийлд?
— Какво смятахте да правите, като стигнем до Англия?
— Точно това, което ви казах. Да започна с банките.
— Какво ще ви донесе това?
— Не зная. Но сумите бяха значителни според традиционните представи. Тези пари трябва да са отишли някъде. А със сигурност не са били пренасяни в торбички по улицата. Може би в други сметки под фалшиви имена, може би набързо създадени малки фирми — не зная. Но зная със сигурност, че това са парите, които ще бъдат използвани, докато настъпи ликвидността на книжата.
— Божичко, той има трийсет милиона долара само в Стокхолм!
— Не е задължително. В Швейцария биха могли да се открият сметки на стойност трийсет милиона — платими вероятно в благородни метали — които да не подлежат на освобождаване дълго време.
— Колко дълго?
— Колкото е необходимо, за да се потвърди автентичността на всеки представен документ. Тъй като са били продадени на чуждестранна борса, това може да отнеме месеци.
— Значи ще проследите сметките по банките.
— Това, изглежда, е единственото, на което можем да се опрем като начало.
Елизабет Скарлати отвори чекмеджето на писалищната маса и извади оттам малко сандъче. Отключи го и извади от него един лист хартия.
— Предполагам, че също разполагате с един екземпляр. Но би било добре да го прочетете, за да си освежите паметта.
Тя му подаде листа. Беше списък на чуждестранни банки, където Уотърман тръст бе превела пари на името на Ълстър Стюарт Скарлет. Кенфийлд си спомни, че бе сред материалите, изпратени от Министерството на правосъдието.
— Да, виждал съм го, но нямах свой екземпляр… Малко по-малко от един милион долара.
— Направиха ли ви впечатление датите на теглене?
— Помня, че последната бе около две седмици, преди сина ви и жена му да се завърнат в Ню Йорк. Две сметки са все още открити, нали? Да, тук…
— Лондон и Хага — прекъсна го старицата и продължи, без да спира. — Не това имах предвид, но и то може да е ценно. Намеквах ви за географския модел.
— Какъв географски модел?
— Започва се в Лондон, после на север до Норвегия; после пак на юг до Англия — Манчестър; после на изток до Париж; на север до Дания; на юг до Марсилия; на запад до Испания и Португалия; североизток до Берлин; на юг пак до Африка — Кайро; северозапад през Италия — Рим; следват Балканите; обратно на запад до Швейцария и т.н. Абсолютно безразборно.
Старицата бе изрецитирала маршрута по памет, докато Кенфийлд се опитваше да следи списъка с датите.
— Какво искате да кажете, мадам Скарлати?
— Нищо ли не ви се вижда необичайно?
— Синът ви е бил на медения си месец. Нямам и понятие как хора като вас прекарват медения си месец. За тези като мен има Ниагарския водопад.
— Това не е нормално пътешествие.
— Не бих могъл да зная.
— Ако мога така да се изразя… Бихте ли тръгнали за собствено удоволствие от Вашингтон до Ню Йорк сити, през Балтимор и Бостън?
— Не, струва ми се.
— Синът ми е правил своя зигзаг в полукръг. Последната му спирка, където е изтеглил последната и най-голяма сума, е място, до което, логично, би могъл да стигне месеци по-рано.
Кенфийлд се бореше с последователността на дати и банки.
— Оставете, мистър Кенфийлд. В Германия е. Затънтено градче в Южна Германия. На име Тасинг… Защо точно там?