Част втора
Глава 22
Вторият и третият ден от пътуването на „Калпурния“ бяха спокойни както откъм важни събития в първа класа, така и от синоптична гледна точка. Вестта за смъртта на един от пасажерите хвърли в ужас останалите на борда. Мисис Чарлз Бутройд пазеше леглото под постоянното наблюдение на корабния лекар и обслужващите я медицински сестри. При вестта за съпруга й тя бе изпаднала в истерия, което наложи употребата на големи дози успокоително.
На третия ден все пак, поукрепнали физически, повечето от пътешествениците възвърнаха оптимизма си.
Елизабет Уикъм Скарлати и младият й компаньон по маса неизменно се разделяха след всяко хранене. Всяка вечер към десет и половина обаче, Матю Кенфийлд влизаше в покоите й, за да заеме поста си в случай на повторение опита на Бутройд. Тези бдения бяха приемани с неохота и от двамата.
— Ако бях стотина години по-млада, биха могли да ви вземат за някой от онези отвратителни мъже, които предлагат услугите си на пътешественички на средна възраст.
— Ако бяхте отделили част от знаменитото си състояние, за да си купите собствен океански лайнер, можеше и да съм си в леглото нощем.
Тези разговори в късна доба обаче, имаха и един благоприятен резултат — плановете им започнаха да се оформят. Освен това отговорностите на Кенфийлд като служител на Елизабет Скарлати бяха дипломатично обсъждани.
— Естествено — каза Елизабет, — няма да очаквам от вас да вършите каквото и да е в противовес с правителствените интереси. Или със собствената ви съвест. Аз наистина вярвам в човешката съвест.
— Но, изглежда, бихте искали вие да решавате какво е в противовес и какво не е?
— В известна степен, да. Смятам, че имам нужната квалификация.
— И какво ще стане, ако не се съглася с вас?
— Всяко нещо с времето си.
— Прекрасно!
По същество Матю Кенфийлд щеше да продължи да праща отчетите си до Група номер 20 във Вашингтон, само че след тяхното одобрение от Елизабет Скарлати. Чрез данъчния инспектор те щяха да отправят към неговата служба някои свои искания, смятани за наложителни и от двамата. По всички въпроси на физическата защита старицата щеше да следва указанията на младия мъж безпрекословно.
Матю Кенфийлд щеше да получи десет заплати от по десет хиляди долара всяка, считано от първия им ден в Лондон. В неголеми американски банкноти.
— Разбирате ли, мистър Кенфийлд, че към това договорно отношение може да се погледне и от друг ъгъл?
— И какъв е той?
— Вашата служба в момента се облагодетелства от съвсем не незначителните ми дарби, без да плаща абсолютно нищо. Крайно удобно за данъкоплатеца.
— Това ще го включа в следващия си рапорт.
Основният проблем в договорните отношения все пак остана неразрешен. За да можеше данъчният инспектор да изпълнява задълженията си и към двамата свои работодатели, бе нужно да се намери обяснение на сближаването му със старицата. С течение на времето то щеше да стане очевидно, а опитите да се отдава на компаньонство или делови интереси биха били глупави. И в двата случая можеха да се предизвикат подозрения.
Воден донякъде от лични интереси, Матю Кенфийлд запита:
— Разбирате ли се със снаха си?
— Предполагам, имате предвид съпругата на Ълстър. Никой не може да понася жената на Ченсълър.
— Да.
— Допада ми. Но, ако я разглеждате като потенциална трета страна, длъжна съм да ви кажа, че тя ме презира. Причини за това има много и повечето са съвсем състоятелни. За да се сдобия с това, което исках, се наложи да се държа с нея много зле. Единственото ми оправдание, ако имах нужда от подобно — а аз нямам — е, че това, което исках, бе за нейно добро.
— Много трогателно, но смятате ли, че бихме могли да получим помощ от нейна страна? Срещали сме се няколко пъти.
— Тя няма особено чувство за отговорност. Но това сигурно сте го разбрали.
— Да. Разбрах също, че тя подозира, че сте тръгнали към Европа заради сина си.
— Съзнавам това. Предполагам, че би било добре да я привлечем. Но едва ли ще успея да го сторя с телеграма, а определено не бих искала да разказвам за всичко това в писмо.
— Предлагам ви по-добър начин. Ще се върна до нея и ще й занеса писмено… обяснение от вас. Нещо, не прекалено конкретно, нито пък в твърде заговорнически стил. С останалото аз ще се справя.
— Трябва доста добре да я познавате.
— Не чак толкова. Просто смятам, че ако успея да я убедя, че… ако има някой на нейна страна, то това сме вие и аз, тя ще ни помогне.
— Поне, би могла да го стори. Би могла да ни покаже местата…