Джанет, сепната, пое плика и незабавно разпозна почерка на свекърва си. Отвори плика и прочете писмото.
Ако бе удивена, или шокирана, то скриваше всичко това добре.
Тя бавно седна на канапето и изгаси цигарата си. Наведе поглед към писмото, после го вдигна към Кенфийлд и пак се загледа в листа. Без да вдига очи, тихо запита:
— Кой си ти?
— Работя за правителството. Служител съм… на малък отдел във Вътрешното министерство.
— Правителството? Значи не си търговец?
— Не, не съм.
— Значи искаш да се срещнем и да говорим заради службата си ли?
— Да.
— Защо ми каза, че продаваш тенискортове?
— Понякога се налага да прикриваме службата си. Това е всичко.
— Разбирам…
— Предполагам би искала да знаеш какво има предвид свекърва ти в това писмо.
— Недей да предполагаш нищо — продължи тя студено. — Значи и първия път трябваше да се срещнеш с мен и да ми задаваш всички онези забавни въпроси заради работата си?
— Честно, да.
Момичето стана, направи нужните две крачки към счетоводителя и му зашлеви най-силната плесница, на която бе способна. Ударът бе остър и болезнен.
— Негодник такъв! Напусни тази къща! — каза тя, без да повдига тон. — Изчезвай, преди да съм повикала полицията!
— Боже мой, Джанет, ще спреш ли! — хвана я той за раменете, докато тя се опитваше да се отскубне. — Чуй ме! Казах ти, чуй ме или ще те ударя и аз!
В очите й блесна омраза и, както се стори на Кенфийлд, известна меланхолия. Той я хвана плътно, докато говореше.
— Да, бе ми възложено да се срещна с теб. Да се срещнем и да извлека всякаква информация.
Тя плю в лицето му. Той не си направи труда да се избърше.
— Получих нужната информация и я използвах, защото за това ми плащат! Колкото се отнася до службата ми, тя приключи в девет часа, когато ти ми поднесе двете питиета. Ако искат да те пипнат за нещо, то може да е най-много за незаконно притежание на алкохол!
— Не ти вярвам!
— Не давам и пукната пара дали ми вярваш, или не! Ако искаш да знаеш още нещо, ти си под наблюдение от седмици! Ти и останалите ти приятели… Може би ще ти е интересно да знаеш, че съм пропускал в докладите си по… неприличните аспекти на всекидневието ти!
Очите на момичето започнаха да се пълнят със сълзи.
— Гледам си работата по най-добрия възможен начин и съвсем не съм убеден, че точно ти можеш да викнеш „обезчестиха ме“! Може и да не си даваш сметка, но мъжът ти, или бившият ти мъж, или който и да е той, може да си е жив и здрав! Много невинни хора, които никога не бяха чували името му — жени като теб и млади момичета — изгоряха живи заради него! Други бяха убити, но те може и да са си го заслужавали.
— Какво говориш?
Той отпусна хватката си върху раменете й, но продължаваше да ги държи плътно.
— Зная само, че оставих свекърва ти преди месец в Англия. Пътуването дотам беше кошмарно! Някой се опита да я убие още през първата нощ в морето. И можеш да си сигурна, че щеше да изглежда като самоубийство! Щяха да кажат, че със сълзи на очи се е хвърлила през борда. Без никаква следа… Преди седмица излязохме със съобщението, че се е оттеглила в един манастир край Йорк, в Англия. Преди два дни отоплителната система там експлодирала, убивайки Бог знае колко души! Нещастен случай, разбира се!
— Не зная какво да кажа.
— Ще ме оставиш ли да довърша, или още искаш да си вървя?
Съпругата на Ълстър Скарлет изглеждаше тъжна в опита си да се усмихне.
— Май, ще е по-добре да останеш… и да довършиш.
Те седнаха на дивана и Кенфийлд заговори.
Говореше така, както никога по-рано през живота си.
Глава 24
Бенджамин Рейнолдс седеше на ръба на стола си, докато изрязваше остарялата вече с една седмица статия от неделната притурка на „Ню Йорк Хералд“. Над материала бе поместена и снимка на Джанет Саксън Скарлет, придружавана от „М. Кенфийлд, бизнесмен в областта на спортните принадлежности“, на изложба на кучета в Медисън скуеър гардън. Рейнолдс се усмихна, като се сети за думите на Кенфийлд по телефона.
„Бих изтърпял всичко, но не и проклетите изложби на кучета. Кучетата са или за безумно богатите, или за най-бедните, но не и за хората по средата.“
Нищо, помисли си началникът на Група номер 20. Вестниците вършеха отлична работа. Вашингтон бе наредил Кенфийлд да прекара още десет дни в Манхатън, докато установи отношенията си със съпругата на Ълстър Скарлет, преди да се завърнат в Англия.
Отношенията си бяха съвсем на мястото и Бенджамин Рейнолдс се питаше дали публичната фасада всъщност не им служи прекрасно. Или ставаше нещо друго? Нима Кенфийлд пропадаше в свой собствен капан? Лекотата, с която бе спечелил сътрудничеството на Елизабет Скарлати, налагаше внимателно наблюдение.