— Бен — Гловър бързо нахлу в кабинета. — Струва ми се, че намерихме това, което търсим! — Той затвори плътно вратата и се приближи до бюрото на Рейнолдс.
— Какво си намерил? За кого?
— Следа към Скарлати. Сигурен съм.
— Дай да видя.
Гловър положи няколко страници върху разгърнатия вестник.
— Хубаво прикритие, нали? — запита той, посочвайки снимката на Кенфийлд и момичето.
— Точно каквото наредихме ние, старите мръсници. А той ще е гвоздей на всяка проява в това общество, ако не се изпусне да плюе на пода.
— Той си гледа добре работата, Бен. Вече са на кораба, нали?
— Вчера отплаваха… За какво става дума?
— В статистиката го откриха. От Швейцария. В района на Цюрих. Четиринайсет имота, всички закупени за по-малко от година. Погледни тези граници на географската дължина и ширина. Всеки един от парцелите, граничи с друг. А граничи с Б, Б с В, В с Г и така до края. Стотици хиляди декари, събрани в една огромна площ.
— И някой от купувачите е Скарлати?
— Не… Но един от парцелите е бил купен на името на Бутройд. Чарлз Бутройд.
— Сигурен ли си? Какво искаш да кажеш „на името на“?
— Тъстът го е купил на дъщеря си и нейния мъж. Казва се Ролинс. Томас Ролинс. Партньорът-съсобственик на финансовата къща „Годуин и Ролинс“. Дъщеря му се казва Сесили. Омъжена за Бутройд.
Рейнолдс вдигна листа със списъка на имената.
— Кои са тези хора? В какви групи се поделят?
Гловър взе в ръка другите два листа.
— Всичко е тук. Четирима американци, двама шведи, трима англичани, двама французи и трима германци. Общо четиринайсет.
— Имаш ли вече готови проверки?
— Само върху американците. Разпратили сме запитвания и за останалите.
— И кои са? Освен Ролинс.
— Някой си Хауърд Торнтън, от Сан Франциско. Действа в строителството. И двама от нефтените крале на Тексас, някои си Луис Гибсън и Ейвъри Ландър. Само двамата имат повече нефтени кладенци от петдесет фирми на конкуренцията, взети заедно.
— Някаква връзка между тях?
— Нищо засега. В момента се проверява.
— Ами останалите? Шведи, французи?… Англичаните, германците?
— Само имената им.
— Някой познат?
— Няколко. Инес-Боуен е тук, англичанинът от текстилния бизнес, струва ми се. Виждам и Доде, французина. Собственик на параходни линии. Както и двама от германците: Киндорф — той е от долината на Рур, въглищата; Фон Шницлер е от „И. Г. Фарбен“. Останалите са ми непознати. Шведите чувам за първи път.
— В известен смисъл, те всичките си приличат…
— Приличат си и още как. Всичките са богати като крезове. Такива имоти не се купуват с ипотека. Да се свържа ли с Кенфийлд.
— Ще трябва да го направим. Прати списъка по куриер. Кажи му да чака в Лондон, докато пристигне.
— Мадам Скарлати може би познава някои от тях.
— На това разчитам… Но предчувствам някои спънки.
— Какви?
— Това ще изкуши нашето старо момиче да се насочи направо към Цюрих… А, ако го направи, с нея е свършено. Както и с Кенфийлд и жената на Скарлет.
— Доста смело предположение.
— Не чак толкова. Предполагаме, че група богаташи са закупили четиринайсет имота, врата да врата, поради някакви техни общи интереси. И Бутройд — благодарение на щедрия си тъст — е един от тях.
— Което свързва Цюрих със Скарлати…
— Така излиза. Защото Бутройд се опита да я убие, нали?
— Разбира се.
— Но старата Скарлати е жива. Бутройд се провали.
— Очевидно.
— И имотите са били закупени, преди това да стане.
— Трябва да са…
— Значи, ако Бутройд е свързан с Цюрих, Цюрих иска смъртта на Скарлати. Те искат да я спрат. Освен това… Цюрих е разчитал на успех. Очаквали са Бутройд да успее.
— И след като него го няма — прекъсна го Гловър, — Цюрих ще се досети, че старицата е разбрала кой всъщност е той. Ако не и повече… Бен, може би вече стигнахме твърде далече. Може би ще е по-добре да бием отбой. Пиши рапорт до правосъдието и върни Кенфийлд обратно.
— Не още. Приближаваме се до нещо. А в момента Елизабет Скарлати е ключът към всичко. Ще им осигурим максимална защита.
— Не искам отсега да си съставям алиби, но това ще е на твоя отговорност.
— Разбирам те. Все пак в инструкциите до Кенфийлд го накарай ясно да разбере, че на всяка цена трябва да стои далеч от Цюрих. В никакъв случай да не ходи в Швейцария.
— Добре.
Рейнолдс се обърна настрани и погледна през прозореца. После заговори на Гловър, без да гледа към него.
— И… дръж под око този Ролинс, тъста на Бутройд. Може да се окаже, че именно той е допуснал първата грешка.