— Нищо.
— Някой следи ли ни?
— Вероятно не. Добрите пътища към английската граница не са чак толкова много.
Двайсет минути по-късно Кенфийлд видя, че автомобилът се приближава. Пет минути по-късно той започна да разбира. Вече нямаше коли между двата автомобила. Откриваше се дълга тясна отсечка — в много голям завой — от едната страна, подпряна от скалистия склон на малък хълм, а от другата — надвиснала на петнайсет метра от водите на някакво уелско езеро. Отвъд края на завоя Кенфийлд видя, че местността се изравнява в пасбище или обширно поле. Той засили своя бентли. Искаше да стигне до това равно пространство по-бързо.
Колата отзад се стрелна напред, скъсявайки разстоянието помежду им. Премина вдясно, откъм страната на скалистия склон. Кенфийлд разбираше, че щом веднъж колата се изравни с него, можеше лесно да го изтика от пътя и да го катурне през ръба по стръмния склон във водите на езерото. Данъчният инспектор удари педала докрай и насочи колата към средата на платното, опитвайки се да отреже пътя на преследвача си.
— Какво става? Какво нравиш? — Джанет се бе хванала с две ръце за таблото на колата.
— Хванете се някъде! И двете!
Кенфийлд продължаваше да кара по средата, прехвърляйки се вдясно винаги, когато колата отзад се опитваше да мине между него и скалния масив. Равнината вече бе близо. Само на около сто метра.
Чуха се два тежки изскърцващи удара и бентлито се люшна като спазъм напред под мощния удар на колата отзад. Джанет Скарлет изпищя. Свекърва й запази мълчание. Само хвана раменете на момичето от задната седалка, прикрепвайки плътно и себе си, и нея.
Равните поляни сега вече бяха вдясно и Кенфийлд рязко сви към тях, излизайки от пътя и прекосявайки банкета.
Преследващата ги кола профуча напред с огромна скорост. Кенфийлд впи очи в бързо смаляващия се черно-бял номер.
— E, B… I или L! Седем, седем или девет! Едно, едно, три! — извика той. После повтори цифрите бързо и тихо. Намали скоростта и спря бентлито.
Гърбът на Джанет бе изпънат и плътно притиснат до седалката. Държаха се за ръце с Елизабет. Старицата се наведе напред, притискайки бузата си към главата на снаха си. После Елизабет проговори:
— Буквите, които извикахте бяха E, B, I или L. Цифрите — седем или девет, едно, едно, три.
— Не можах да позная модела на колата.
— Беше „Мерцедес-Бенц“.
Глава 26
— Въпросният автомобил е „Мерцедес-Бенц“, купе. Модел 1925 г. Номерът е EBI девет, едно, едно, три. Колата е регистрирана на името на Жак Луи Бертолд. Още веднъж маркиз Бертолд.
Джеймс Дерек стоеше до Кенфийлд с лице срещу Елизабет и Джанет, които седяха на дивана. Бе прочел данните от бележника си и се питаше дали тези чудати американци си дават сметка кой е маркизът. Бертолд също често отсядаше в „Савой“ и бе сигурно толкова богат, колкото и Елизабет Скарлати.
— Същият човек, който посрещна жената на Бутройд на кея? — попита Кенфийлд.
— Да. Или по-право не. Според вашето описание, предполагаме, че на кея е бил самият Бертолд. Вчера на пътя не е могъл да е пак той. Установихме, че е бил в Лондон. Автомобилът, все пак, е регистриран на негово име.
— Какво ще кажете, мистър Дерек? — приглади роклята си Елизабет, като избягваше да погледне англичанина в очите. Нещо в този мъж не й даваше покой.
— Не знам какво да мисля… Все пак, чувствам се длъжен да кажа, че маркиз Бертолд е чуждестранен поданик, постоянно живеещ тук и се ползва със значително влияние и авторитет…
— Той е собственикът на „Бертолд е Фис“, доколкото си спомням — Елизабет се надигна от дивана и подаде празната си чаша на Кенфийлд. Не защото желаеше още вино. Бе просто твърде напрегната, за да стои седнала. — „Бертолд е Фис“ е стара именита компания.
Данъчният инспектор отиде до масичката с напитките и наля шери на Елизабет.
— Значи сте се срещали с маркиза, мадам Скарлати? Може би го познавате добре?
Инсинуацията на Дерек не се понрави на Елизабет.
— Не, не познавам маркиза. Може да съм се срещала с баща му. Не съм сигурна. Бертолдови са стара фамилия.
Кенфийлд подаде чашата на Елизабет, съзнавайки, че старицата и британският оперативен работник играеха някаква подобна на интелектуален пинг-понг игра. Той реши да се намеси.
— С какъв бизнес се занимава?
— Разностранен. Различни бизнеси. Нефт от Близкия изток, рудодобив и нефт в Африка, внос от Австралия и Южна Америка.
— Защо е със статут на постоянно пребиваващ чужденец?
— На това мога и аз да отговоря — каза Елизабет, връщайки се на дивана. — Самите заводи — и неговите офиси — са несъмнено на територии на Империята или нейни протекторати.