— За Бога, успокойте се! На ваша страна съм — той хвана тънките й рамене.
— Длъжен сте да го купите! Ох, Боже мой! Подкупете го! Извикайте го тук!
— Защо? Как да го купя? Кого?
— Дерек. От кога знаете? Мистър Кенфийлд, питам ви в името на всичко свято, от кога знаете?
— Откъм пет часа тази сутрин.
— Значи е казал и на други! Боже мили, разприказвал се е и пред други! — тя вече не бе на себе си и Кенфийлд започна да се плаши за нея.
— Сигурен съм, че е казал. Но само на преките си началници, а и самият той съвсем не е малък началник. Вие какво очаквахте?
Старицата направи усилие, с малкото останала й мощ, да се вземе в ръце.
— Може да сте станали причина за убийството на цялото ми семейство. Ако сте го направили, ще доживея да ви видя мъртъв.
— Това вече са силни думи! И по-добре да ги обясните!
— Няма да ви кажа нищо, докато не повикате Дерек на телефона.
Данъчният инспектор прекоси стаята до телефона и даде на телефониста номера на Дерек. В продължение на минута говори напрегнато и тихо и после се обърна към старицата.
— След двайсет минути той има заседание. Подготвил е пълен доклад и ще очакват от него да го поднесе.
Старицата се завтече към Кенфийлд.
— Дайте ми този телефон!
Той и подаде както поставката, така и слушалката.
— Мистър Дерек! Елизабет Скарлати. Каквото и да е това заседание, не отивайте там! Не съм свикнала да се моля на други, сър, но сега ви умолявам, не ходете там! Моля, моля ви не казвайте на никого за снощи! Ако го сторите, върху вас ще падне отговорността за смъртта на множество невинни хора. Повече от това в момента не мога да кажа… Да, да, както кажете… Ще ви приема, разбира се. След час. Благодаря. Благодаря ви!
Данъчният инспектор я наблюдаваше внимателно, докато говореше. После пристъпи към нея.
— Света Богородице! Започвам да проглеждам. Тази луда алпийска история. Акробатика в два часа през нощта. Това не е било нужно само за да ви изплаши до смърт — това е било необходимо!
— За какво говорите?
— От рано сутринта досега си мислех, че е Бертолд! И че е дошъл така, само за да ви изплаши до смърт! Но нищо не се получаваше. Той не постигаше нищо. Можел е да ви спре в коридора, в магазин, в ресторанта. Трябва да е бил някой, който не може да стори това! Някой, който не може да поема рискове никъде!
— Говорите несвързано! Глупости!
— Разбира се, че ще искате да се откажете от цялата работа! И защо не? Свършихте това, за което бяхте тръгнали! Намерихте го! Намерихте изчезналия си син, нали?
— Това е лъжа!
— О, не, не е. Толкова е ясно, че трябваше да го видя още снощи. Цялата история бе тъй странна, че започнах да търся и щури обяснения. Мислех, че е натиск със сплашване. Използва се доста от няколко години насам. Но, съвсем не е било това! Бил е нашият прочут герой от войната, завърнал се в света на живите! Ълстър Стюарт Скарлет! Единственият, който не би могъл да рискува да ви спре някъде навън. Единственият, който не би могъл да рискува, ако не отключите вратата!
— Измислици! Ще ги отрека!
— Отричайте каквото поискате! Сега аз ви давам право да избирате! Дерек ще е тук след по-малко от час. Или ще оправим това помежду си дотогава, или оттук директно ще телеграфирам до службата си, че според високо професионалната ми преценка, сме открили Ълстър Скарлет! А, за мой късмет, ще взема и снаха ви с мен.
Старицата изведнъж сниши гласа си почти до шепот. Запъти се с несигурна крачка към счетоводителя.
— Ако имате поне някакви чувства към това момиче, ще направите каквото ви помоля. Ако не го сторите, тя ще бъде убита.
Сега бе ред на данъчния инспектор да повиши тон. Това вече не бе вик на разгорещен спорещ, а рев на разгневен мъж.
— Не смейте да ми поставяте условия! Не се опитвайте да ме заплашвате нито вие, нито това проклето копеле, сина ви! Може и да купите част от мен, но цял не сте ме купили! Кажете му, че ще го убия, ако докосне момичето!
Умолявайки го, и без следа от срам, Елизабет Скарлати докосна ръката му. Той рязко я дръпна.
— Не са мои заплахи. Моля ви, в името на Бога, послушайте ме! Опитайте се да разберете… Безпомощна съм. И не може да ми се помогне!
Данъчният инспектор видя, че по набръчканите й бузи се стичат сълзи. Кожата й бе бяла като платно, а орбитите на очите й бяха черни от изтощение. Мина му през ума, съвсем без връзка с контекста на момента, че има пред себе си плачещ труп. Гневът му леко отстъпи място пред разума.
— Никой не трябва да е безпомощен. Не допускайте никой да ви внушава това.
— Вие я обичате, нали?
— Да. И поне заради това не се налага да сте чак толкова изплашена. Аз съм предан държавен служител. Но съм далеч по-предан на себе си, отколкото на държавата.