Щом отвори вратата на асансьора, съзнанието му бе визуално пометено от цветовата гама на стените.
Бяха аленочервени, а от таваните се спускаше черно кадифе под формата на сводове.
Исусе Христе! — каза си той, не съм ли в един коридор на три хиляди и петстотин мили оттук?
Двама господа на средна възраст, облечени в дрехи от Савил роу, седяха един до друг и четяха списания. Вдясно от тях стоеше изправен мъж в униформа на шофьор, без шапка, със сключени ръце на гърба.
Кенфийлд се приближи към бюрото. Ситно накъдрената секретарка го поздрави, преди той да успее да заговори.
— Мистър Кенфийлд?
— Да.
— Маркизът би желал да ви приеме веднага, сър — каза момичето, като в същото време стана и се насочи към големите бели врати. Кенфийлд забеляза, че мъжът, седнал отляво бе видимо недоволен. Пророни няколко „По дяволите“ и пак се задълбочи в списанието си.
— Добър ден, мистър Кенфийлд — четвъртият маркиз на Шательоро се изправи зад огромното си бяло бюро и протегна напред ръка. — Не се познаваме, разбира се, но всеки пратеник на Елизабет Скарлати е добре дошъл при мен. Заповядайте, седнете.
Бертолд изглеждаше почти така, както Кенфийлд очакваше, може би малко по-нисък. Бе добре сресан, сравнително красив, силно мъжествен и с глас, достатъчно плътен, за да изпълни цяла опера. Въпреки излъчваната мъжественост — която подсещаше за Матерхорн и Юнгфрау — той оставяше впечатлението за нещо изкуствено, нещо франтовско у себе си. Може би заради дрехите — бяха почти прекалено модни.
— Много ми е приятно — усмихна се Кенфийлд, стискайки ръката на французина. — Мосю Бертолд? Или Monsieur le Marquis? Не съм убеден кое от двете трябва да използвам.
— Мога да ви кажа и няколко не особено ласкави имена, дадени ми от вашите сънародници — засмя се маркизът. — Но, моля ви, приемете френската традиция така презирана от нашите домакини, англичаните. Просто Бертолд. Титлите са толкова демодирани тук.
Французинът се усмихна сърдечно и изчака прав, докато Кенфийлд седне на стола пред бюрото. Жак Луи Амон Бертолд, четвърти маркиз на Шательоро, бе невероятно предразполагащ и Кенфийлд не се поколеба да го признае пред себе си.
— Благодаря ви, че нарушихте програмата си заради мен.
— Програмите се правят, за да бъдат нарушавани. Иначе животът ни би бил толкова скучен, нали?
— Няма да губя времето ви, сър. Елизабет Скарлати желае да преговаря.
Жак Бертолд се облегна на стола си, видимо изненадан.
— Да преговаря?… Боя се, че не разбирам, мосю… Да преговаря за какво?
— Тя знае, Бертолд… Знае това, което има нужда да знае. Тя иска да се срещнете.
— За мен би било удоволствие — по всяко време — да се срещна с мадам Скарлати, но не мога да си представя какво бихме могли да обсъждаме. Извън сферата на бизнеса, с която, предполагам… е свързано и вашето посещение.
— Може би ключът е в нейния син. Ълстър Скарлет.
Бертолд впи погледа си в данъчния инспектор.
— Това е ключ, за който нямам брава, мосю. Не съм имал удоволствието… Зная, както и повечето от четящите вестници хора, че той изчезна преди няколко месеца. Но това е всичко.
— И сигурно не знаете нищо за Цюрих?
Жак Бертолд внезапно се изпъна в стола си.
— Quoi? Цюрих?
— Ние знаем за Цюрих.
— Това някаква шега ли е?
— Не. Четиринайсет души в Цюрих. Може би вие сте намерили и петнайсетия… Елизабет Скарлати.
Кенфийлд можеше да чуе тежкото дишане на Бертолд.
— Откъде получихте тази информация? За какво говорите?
— От Ълстър Скарлет! Защо мислите съм тук?
— Не ви вярвам! Нямам представа за какво говорите! — Бертолд стана от стола си.
— За Бога! Тя проявява интерес… Не заради него! Заради вас! И останалите! Готова е да ви предложи нещо и ако бях на ваше място, бих я изслушал.
— Но вие не сте на моето място, мосю! Боя се, че трябва да поискам да напуснете. Между мадам Скарлати и компаниите Бертолд няма делови връзки.
Кенфийлд не се помръдна. Остана в стола и заговори тихо.
— Тогава нека поставим въпроса другояче. Смятам, че ще се наложи да я видите. Да поговорите с нея… За ваше добро. И за доброто на Цюрих.
— Заплашвате ли ме?
— Ако не го направите, според мен, тя ще стори нещо драстично. Няма нужда да ви казвам, че тя е силна жена… Вие сте свързан със сина й… А снощи тя се срещна с него!