Тази обаче явно бе изключение.
— Петдесет хиляди крони — извика представителят на неизвестния участник.
Над два пъти повече от последната цена на Хансен.
Хората започнаха да се обръщат и Малоун пъргаво се скри зад колоната, когато Стефани се извърна и хвърли поглед към масата с телефона. Надникна иззад ръба на колоната и видя, че Стефани и Хансен разменят няколко реплики, после насочват вниманието си към подиума. Настъпи кратка тишина, докато Хансен обмисляше следващия си ход, но явно се съобразяваше със Стефани.
Тя поклати глава.
— Книгата се продава на участника по телефона за петдесет хиляди крони.
Водещият търга свали книгата от стойката и обяви петнайсетминутна пауза. Малоун знаеше, че организаторите възнамеряват да използват паузата, за да разгледат „Надгробните паметници на Лангедок“ и да разберат защо цената й бе надвишила осем хиляди долара. Знаеше, че търговците от Роскилде бяха проницателни и не бяха свикнали да им се изплъзват съкровища. Стефани и Хансен останаха на местата си, така че се наложи да продължи да прегръща колоната. В залата имаше няколко познати лица и Малоун се надяваше никой да не го извика по име. Повечето лениво се насочиха към отсрещния ъгъл, където се предлагаха закуски. Забеляза, че двама мъже се приближават към Стефани и се представят. И двамата бяха набити, с къси коси, облечени с памучни панталони и ризи под възшироки бежови сака. Когато единият се наведе да стисне ръката й, Малоун забеляза отчетливата издутина от пистолета, прилепнал до гръбнака му. След няколко реплики мъжете се отдалечиха. Разговорът изглеждаше приятелски, а когато Хансен се отправи към безплатната бира, Стефани приближи един от уредниците, размени няколко думи с него и излезе от залата през страничната врата.
Малоун се насочи към същия уредник, Грегос, слаб датчанин, когото познаваше добре.
— Котън, радвам се да те видя.
— Винаги съм нащрек за някоя добра сделка.
Грегос се усмихна.
— Тук рядко се случват такива.
— Май последната книга се оказа голяма изненада.
— Мислех, че може да докара петстотин крони. Но петдесет хиляди? Невероятно.
— Имаш ли идея защо?
— Нямам представа — поклати глава Грегос.
Малоун направи знак към страничната врата.
— Жената, с която току-що разговаря. Накъде тръгна?
— Интересува ли те?
— Не и по този начин. Но ме интересува.
Малоун бе станал любимец на аукционната къща, когато преди няколко месеца им бе помогнал да открият един своенравен продавач, предложил три екземпляра на „Джейн Еър“ от около 1847 г., които се оказаха крадени. Когато полицията иззе книгите от новия купувач, къщата се бе принудила да върне парите до последната крона, но продавачът вече бе осребрил своя чек.
За да им помогне, Малоун бе открил мъжа в Англия и бе възстановил парите. В резултат си бе осигурил неколцина благодарни приятели в новата си родина.
— Питаше къде се намира Домкирке. Интересуваше се от параклиса на Кристиян Четвърти.
— Каза ли защо?
— Само че щяла да се разходи дотам — отвърна Грегос.
Малоун протегна ръка и стисна дланта на Грегос. В нея остана сгъната банкнота от хиляда крони. Отбеляза, че Грегос оцени жеста и небрежно пъхна парите в джоба си. Аукционната къща не гледаше с добро око на безплатните услуги.
— А, и още нещо. Кой предложи най-високата цена по телефона за онази книга?
— Както много добре знаеш, Котън, подобна информация е строго поверителна.
— Както ти много добре знаеш, мразя правилата. Познавам ли го?
— Притежава сградата, в която си под наем в Копенхаген.
Почти се усмихна. Хенрик Торвалдсен. Трябваше да се досети.
Търгът продължаваше. Докато купувачите се настаняваха отново по местата си, той се отправи към входа и забеляза, че Петер Хансен също сяда. Излезе в хладната датска вечер и макар да бе почти осем вечерта, лятното небе все още бе осветено от алените лъчи на бавно залязващото слънце. На няколко пресечки се издигаше червената тухлена фасада на Домкирке, където от XIII век насам погребваха датските крале.
Какво ли правеше Стефани там?
Тъкмо се канеше да тръгне, когато към него се приближиха двама мъже.
Единият притисна нещо твърдо в гърба му.
— Мирно и кротко, мистър Малоун, или ще ви застрелям веднага — прошепна глас в ухото му.
Той се озърна наляво и надясно.