Видя как другите двама посягат за оръжието си. Стреля два пъти от легнало положение. Изстрелите сякаш експлодираха в катедралата, пронизвайки музиката. Единият мъж падна на земята, другият побягна. Малоун се надигна на колене и незабавно чу три нови изстрела. Хвърли се обратно на земята, а дървото около него затрещя от нови куршуми. Изпрати още два изстрела към самотния стрелец.
Органът спря.
Хората започнаха да осъзнават какво се случва, наскачаха от скамейките и хукнаха покрай скривалището на Малоун, търсейки безопасност навън. Той използва объркването, за да надникне над скамейките, и видя, че мъжът с коженото яке стои край входа на един от страничните параклиси.
— Стефани — извика той сред бъркотията.
Никакъв отговор.
— Стефани. Аз съм, Котън. Обади се, ако си добре.
Отново никакъв отговор.
Запълзя по корем, озова се отсреща и се изправи. Пътеката пред него заобикаляше катедралата и извеждаше на отсрещната стена.
Колоните, които се редяха от двете страни, щяха да затруднят стрелбата, а после подиумът за хористите щеше да го скрие напълно, така че той хукна напред.
Стефани чу как Малоун извика името й. Слава богу, че този човек не можеше да не си пъха носа в чужди работи. Тя все още се криеше зад черната мраморна плоча в Параклиса на Влъхвите. Чуваше изстрелите и бе наясно, че Малоун прави каквото може, но численото превъзходство бе поне трима срещу един. Трябваше да му помогне, но каква полза от нея? Не носеше оръжие. Поне можеше да го уведоми, че е добре. Преди да успее да отговори обаче, през желязната решетка зърна Бернар с пистолет в ръка.
Страхът сграбчи мускулите й и скова ума й в непозната паника.
Бернар влезе в параклиса.
Малоун заобиколи подиума за хористите. От църквата още бягаха хора, чуваха се превъзбудени, истерични гласове. Все някой бе повикал полицията. Трябваше само да задържи нападателите, докато дойде помощ.
Направи остър завой около закритата галерия и видя единия от мъжете, по които бе стрелял, да помага на приятеля си да се измъкнат през задната врата. Онзи, който бе започнал стрелбата, не се виждаше. Разтревожи се. Забави крачка и стисна пистолета, готов за всичко.
Стефани настръхна. Бернар бе на шест метра от нея.
— Знам, че сте тук — каза той с плътен, гърлен глас. — Спасителят ви дойде, така че нямам време да се занимавам с вас. Знаете какво искам. Ще се срещнем пак.
Перспективата не бе особено въодушевяваща.
— Съпругът ви също не прояви благоразумие. Преди единайсет години му направиха подобно предложение за дневника и той отказа.
Думите му я жегнаха. Разбираше, че е по-добре да си мълчи, но не можа да се стърпи. Вече не.
— Какво знаете за съпруга ми?
— Достатъчно. Нека спрем дотук.
Тя го чу да се отдалечава.
Малоун видя мъжа с коженото яке да излиза от един от страничните параклиси.
— Спри — извика той.
Мъжът се извъртя и насочи пистолета си. Малоун се хвърли към някакви стълби, водещи към друго помещение, пристроено към катедралата, и се изтърколи надолу по пет-шест стъпала. Три куршума се сплескаха в стената над него.
Пъргаво се изкатери обратно, готов да отвърне на огъня, но мъжът вече тичаше към задното преддверие в противоположната част на църквата. Малоун се изправи.
— Стефани — извика.
— Тук съм, Котън.
Видя бившата си шефка да се появява от дъното на параклиса и да тръгва към него с каменно изражение. Отвън се чуваха сирени.
— Да изчезваме — каза той. — Ще има доста въпроси, а имам чувството, че няма да ти се иска да им отговаряш.
— Правилно си схванал. — Тя мина покрай него.
Тъкмо се канеше да предложи да използват някой от другите изходи, когато главните врати се разтвориха с трясък и вътре нахлуха униформени полицаи. Той все още стискаше пистолета, който те мигновено забелязаха. Спряха се и вдигнаха автоматични оръжия. Двамата със Стефани замръзнаха на място.
— Hen til den landskab. Nu — чу се заповед. На земята. Веднага.
— Какво искат от нас? — попита Стефани.
Малоун пусна пистолета и се смъкна на колене.
— Нищо хубаво.
7
Раймон дьо Рокфор стоеше пред катедралата, зад кръга от зяпачи, и наблюдаваше разиграващата се драма. Той и двамата му помощници бяха изчезнали в паяжината от сенки, хвърляни от гъстите дървета, които се издигаха от другата страна на площада. Бе успял да се измъкне през една странична врата и да се скрие точно преди полицаите да щурмуват главния вход. Като че ли никой не го забеляза. Поне за момента органите на реда щяха да се съсредоточат върху Стефани Нел и Котън Малоун. Щеше да мине известно време, преди свидетелите да споменат за присъствието и на други въоръжени мъже. Беше изпадал в подобни ситуации и знаеше, че преимуществото винаги е на страната на хладнокръвните. Реши да се отпусне. Хората му трябваше да са убедени, че той контролира нещата.