— И аз така разбрах. Научих го едва вчера.
Дьо Рокфор зададе въпроса, който го интересуваше.
— Разшифроваха ли криптограмата? Онази от доклада на маршала?
— Да, разшифроваха я.
— Къде сте, братко?
— Свети Агулус. В разрушеното абатство на север от селото. Не много далеч от вас.
— И Великата тайна е там?
— Всички следи водят натам. В момента се опитват да открият скривалището. Изпратиха ме в Елн за припаси.
Магистърът усети, че започва да вярва на човека от другия край на линията. Но не бе сигурен дали заради отчаянието си или заради правилната си преценка.
— Братко, ако ме лъжеш, ще те убия.
— Не се съмнявам. Убивали сте и преди.
— И кого съм убил? — не се сдържа по-възрастният мъж.
— Със сигурност сте отговорен за смъртта на Ърнст Сковил. А Ларс Нел? Това е по-трудно да се докаже, поне доколкото знам от предишния магистър.
Дьо Рокфор осъзна, че ако прояви интерес, само ще признае вината си и затова каза:
— Ти си голям идеалист, братко.
— Наричали са ме и с по-лоши имена.
— Какви са мотивите ти?
— Искам да бъда рицар. А вие сте този, който взема решенията. Преди няколко дни в църквата, когато арестуваха сенешала, ясно показахте, че това няма да се случи. Тогава реших, че ще поема друг път, който предишният магистър не би одобрил. И го направих. Научих каквото можах и зачаках момента, в който ще мога да ви кажа онова, което желаете. В замяна търся само опрощение.
— Ще го имаш, ако говориш истината.
— След малко се връщам при развалините. Останалите планират да лагеруват там през нощта. Вече сте разбрали, че са доста умни както поотделно, така и заедно. И макар да не бих посмял да налагам преценката си, бих предложил да действате решително.
— Уверявам те, действията ми ще бъдат решителни.
59
Малоун се доближи до олтара. Бе забелязал, че под горната плоча няма хоросан. Вниманието му бе привлечено от подреждането на камъните в схемата седем-девет и когато коленичи, забеляза пролуката. Той се наведе и светна с фенерчето.
— Горната плоча не е свързана с основата.
— Нямало е смисъл — отвърна Марк. — Гравитацията я е държала на място. Погледни само. Дебела е десетина сантиметра и е почти два метра дълга.
— Бигу скрил криптограмата си в колоната на олтара в Рен. Чудех се защо е избрал точно това място. Гениално, не мислиш ли? За да стигне до него, трябва само да повдигне леко горната част, за да я освободи от жлеба, и после да пъхне стъкленицата в процепа. Плъзва горната част обратно, и ето ти идеалното скривалище. Но има още нещо. По този начин Бигу изпраща съобщение. — Той остави фенерчето на пода. — Трябва да повдигнем плочата.
Марк отиде в единия край, а Малоун застана в другия. Хванаха каменната плоча от двете страни и пробваха дали ще се отмести.
Тя леко помръдна.
— Прав си — каза Малоун. — Просто е поставена отгоре. Няма защо да внимаваме толкова. Отмести я.
Двамата разклатиха плочата, така че да я отместят достатъчно, а после гравитацията им помогна и плочата рухна на земята.
Малоун се втренчи в правоъгълния отвор.
— Тук е пълно с камъни — каза Марк.
— Естествено, хайде да ги извадим — усмихна се Малоун.
— Защо?
— Постави се на мястото на Сониер. Ако не искаш някой да намери скривалището ти, би поставил върху него каменна плоча. А камъните са още по-добро решение. Както каза вчера, трябва да мислим като хората преди сто години. Огледай се. Никой не би дошъл да търси съкровище тук. Та това са само руини. И кой би се сетил да разруши олтара? Мястото си стои така от векове. Но в случай че някой го открие, защо да не сложат още една защита?
Правоъгълната основа се намираше на около метър от пода и те бързо извадиха камъните. След десет минути основата беше празна. На дъното й имаше само кал и прах.
Малоун скочи вътре и му се стори, че усеща леки вибрации. Наведе се и опипа с пръсти. Сухата пръст беше като пясък. Марк му светеше с фенерчето, а той започна да изтребва пръстта с шепи. След няколко сантиметра стигна до нещо. Разчисти пръстта с две ръце и видя дъски.
Погледна към Марк и се ухили.
— Колко е хубаво да се окажеш прав.
Дьо Рокфор влетя в стаята и застана пред съвета. След разговора с Джефри незабавно бе свикал офицерите на ордена.
— Великата тайна е намерена — обяви той.
По лицата на всички се изписа удивление.