— Предпазните им мерки надали са били прекалено изтънчени — каза Марк, — но са били ефикасни. Орденът е притежавал подземни трезори из цяла Европа. Повечето са били охранявани и чрез всевъзможни капани. Тук няма нужда от пазачи заради отдалечеността на мястото и поставените капани. А и не биха искали да привличат внимание с присъствието на рицари.
— На баща ти щеше да му хареса тук — не можа да се стърпи тя.
— Да, знам.
Светлината на фенерчето й попадна на нещо върху стената. Тя сграбчи рамото на Марк.
— Виж.
В скалата бяха издълбани букви.
NON NOBIS DOMINE
NON NOBIS SED NOMINE TUO DA GLORIUM
PAUPERS COMMILITONES CHRISTI TEMPLIQUE SALAMONIS
— Какво пише? — попита тя.
— „Не нам, Господи, не нам, а на своето име дай слава. Бедните рицари на Христа и на храма на Соломон.“ Това е мотото на тамплиерите.
— Значи е истина. Това е мястото.
Марк не отговори.
— Прости ми, Господи — прошепна тя.
— Господ няма нищо общо с това. Човекът е сътворил тази бъркотия и само той може да я оправи. — Марк посочи с фенерчето надолу. — Погледни.
Тя се вгледа в осветения кръг и видя метална решетка — врата, която водеше към друг проход.
— Тук ли са складирали всичко? — попита тя и без да чака отговор, избърза покрай него. Едва направила няколко стъпки, чу как Марк изкрещя:
— Не!
Земята се разтвори под краката й.
Фенерчетата им осветиха скелет, проснат върху пода на прохода, с череп, опрян в стената.
— Да се приближим — каза Малоун.
Тръгнаха предпазливо напред, но той забеляза, че подът леко хлътва. Сграбчи Касиопея за рамото.
— Виждам го — каза тя и спря. — Тази е дълга. Няколко метра.
— Проклетите ями са били незабележими по тяхно време, но дървото отдолу вече е изгнило. — Те заобиколиха хлътналата част, стъпвайки по твърдия под, и се приближиха до скелета.
— Само кости — каза тя.
— Погледни гърдите. Ребрата и лицето. На места са счупени. Явно е паднал в ямата. Тези дупки са от копията.
— Кой ли е бил?
Нещо привлече погледа му. Приклекна и бръкна между костите, откъдето извади почерняла сребърна верижка, на която висеше медальон.
— Печатът на тамплиерите. Двама мъже на един кон. Олицетворявал бедността на отделния рицар. Преди няколко дни видях подобна рисунка в една книга. Обзалагам се, че това е маршалът, написал доклада, който в момента използваме. Изчезнал от абатството, когато узнал решението на криптограмата от абат Жели. Дошъл, намерил отговора, но не бил достатъчно предпазлив. Сониер вероятно е открил тялото му и просто го е оставил тук.
— Но как би могъл Сониер да знае? Как е разшифровал криптограмата? Марк ми позволи да прочета доклада. Според Жели Сониер не бил разгадал криптограмата, която намерил в църквата, и тъй като го подозирал, не му казал нищо.
— Да, ако предположим, че написаното от маршала е истина. Сониер или маршалът са убили Жели, за да не разкаже какво е открил. Ако убиецът е бил маршалът, което е доста вероятно, то тогава той е написал доклада, за да прикрие следите си. Така никой не би се досетил, че е напуснал абатството, за да дойде тук и да открие сам Великата тайна на ордена. Тогава какво значение би имало, че е записал криптограмата?
Той извърна глава от скелета и насочи фенера си към прохода.
— Погледни тук.
Касиопея се изправи и видя издълбан в скалата кръст с четири равни рамена, които се разширяваха в края.
— Изображението с кръста — каза тя. — Само тамплиерите са можели да го носят благодарение на един папски декрет.
Той си спомни прочетеното в книгата за тамплиерите.
— Кръстовете били червени върху бял фон и символизирали желанието за саможертва в битката срещу неверниците. — Той проследи надписа над кръста с лъча на фенера.
PAR CE SIGNE TU LE VAINCRAS
— С този символ ще го победиш — преведе той. — Същият надпис стои в църквата в Рен над съда със светена вода до вратата. Сониер го е поставил там.
— Изявлението на Константин при първата му битка с Максентий. Точно преди битката Константин видял в небето бляскав кръст и тези думи под него.
— Има малка разлика обаче. Марк каза, че в оригиналната фраза няма думата „го“. Само „С този символ ще победиш“.
— Прав е.
— Сониер е вмъкнал това „го“ между тринайсетата и четиринайсетата буква във фразата — 1314.