— Очевидно — каза Малоун — тамплиерите са се подсигурили и са разделили скривалището. — Той посочи капана. — И са превърнали откриването му в истинско предизвикателство. Маршалът е трябвало да бъде по-внимателен.
Малоун погледна Стефани.
— Както и всички ние.
— Разбирам — отвърна тя, — но както ти често ми напомняш, аз не съм действащ агент.
Той се усмихна на сарказма й.
— Тогава да видим какво има зад решетката.
Дьо Рокфор се прицели право в сбърченото чело на Хенрик Торвалдсен.
— Чувам, че си един от най-богатите мъже в Европа.
— Аз пък чувам, че си един от най-амбициозните прелати в съвременната история.
— Не би трябвало да слушаш Марк Нел.
— Не слушам него. Баща му ми каза.
— Баща му не ме познаваше.
— Не бих казал. Следил си го достатъчно дълго.
— Което се оказа пълна загуба на време.
— Затова ти беше по-лесно да го убиеш, нали?
— Така ли мислиш? Че съм убил Ларс Нел?
— Както и Ърнст Сковил.
— Не знаеш нищо, старче.
— Знам само, че си ми проблем. — Торвалдсен посочи Джефри. — Знам също, че той предаде приятеля си. Както и ордена си.
Дьо Рокфор видя как Джефри понесе обидата. В бледосивите му очи блесна презрение, после бързо изчезна.
— Аз съм верен на магистъра. Положил съм клетва.
— Значи ни предаде заради обета си?
— Не очаквам да ме разберете.
— Никога няма да те разбера.
Дьо Рокфор свали пистолета и направи знак на хората си. Те влязоха в църквата. Той им даде знак да мълчат и с жест им нареди да се разделят на две. Шестима трябваше да излязат вън, а другите да останат вътре.
Малоун заобиколи капана, в който Стефани за малко не попадна, и се приближи до решетката. Останалите го последваха. На веригата висеше катинар във формата на сърце.
— Месинг. — Той прокара ръка по решетката. — Но вратата е от бронз.
— Веригата и катинарът сигурно са от времето на Сониер — каза Марк. — Месингът е бил рядкост през средновековието. За производството му е нужен цинк, а той се намирал трудно.
— Този вид катинари — каза Касиопея — навремето са били широко разпространени по тези места. С тях са затягали веригите на робите.
Никой не понечи да отвори вратата и Малоун знаеше причината. Вътре можеше да ги очаква друг капан.
Той внимателно разрови пръстта и чакъла с крак и опипа пода. Беше твърдо. Освети външната част на решетката с фенера си. Десният й край се държеше на две бронзови панти. Той насочи лъча през нея. Коридорът рязко завиваше вдясно. Не се виждаше нищо. Страхотно. Провери веригата и катинара.
— Бронзът е все още здрав. Няма да можем да разбием катинара.
— Ами ако го отрежем? — попита Касиопея.
— Става, но с какво?
— С клещите, които донесох. Те са най-отгоре в чантата с инструментите, до генератора.
— Отивам да ги взема — каза Марк.
— Има ли някой горе?
Думите проехтяха от кухината под олтара и стреснаха Дьо Рокфор. Той веднага позна гласа на Марк Нел. Торвалдсен понечи да отговори, но Дьо Рокфор сграбчи стареца и запуши с ръка устата му, преди да успее да каже и дума. След това извика двама от братята, които хванаха ритащия датчанин и отново запушиха устата му. Дьо Рокфор им показа да го отведат в ъгъла на църквата.
— Отговори му — прошепна той на Джефри.
Новооткритият му съюзник можеше да докаже верността си. Джефри втъкна пистолета в колана си.
— Тук съм — пристъпи към олтара той.
— О, ти си се върнал. Браво. Някакви проблеми?
— Не. Купих всичко от списъка. Какво става долу?
— Открихме нещо, но ни трябват клещи. В чантата с инструменти са, до генератора.
Дьо Рокфор видя как Джефри отиде до генератора и взе чифт големи клещи. Какво ли бяха открили? Младият брат хвърли инструмента надолу.
— Благодаря — каза Марк Нел. — Ще дойдеш ли?
— Ще остана тук с Торвалдсен, за да наглеждаме. Не ни трябват неканени гости.
— Добра идея. Къде е Хенрик?
— Разопакова покупките и приготвя огъня за през нощта. Слънцето вече залезе. Ще отида да му помогна.
— Ако искате, пригответе генератора и размотайте кабелите за лампите. Може да ни потрябват след малко.
— Ще се погрижа. — Джефри се отдръпна от олтара и прошепна: — Тръгна.
Дьо Рокфор знаеше какво трябва да направи.