— Време е да поемем командването на тази експедиция.
Малоун взе клещите и хвана с тях месинговата верига. Стисна дръжките и приложи всичката си сила върху метала. Чу се изщракване и веригата заедно с катинара се плъзна на земята.
Касиопея се наведе и ги вдигна.
— Сещам се за няколко музея, които с удоволствие ще ги вземат. Сигурна съм, че съществуват малко експонати в такова добро състояние.
— А ние просто ги срязахме — каза Стефани.
— Нямахме особено голям избор — отвърна Малоун. — Нали бързаме? — Той насочи светлината на фенерчето през решетката. — Застанете до стената. Ще отворя вратата внимателно. Изглежда безопасно, но човек никога не знае.
Той провря клещите през решетката и отстъпи встрани, опирайки се на каменната стена. Пантите бяха здрави и той разклати решетката напред-назад. Накрая вратата се отвори.
Канеше се да влезе, когато отгоре долетя глас:
— Мистър Малоун, държа Хенрик Торвалдсен. Искам вие и придружителите ви да излезете. Веднага. Давам ви една минута, след което ще застрелям стареца.
62
Малоун се изкачи последен. Когато слезе от стълбата, видя шест въоръжени мъже и Дьо Рокфор. Слънцето бе залязло. Вътрешността на църквата беше осветена от пламъците на два малки огъня, а димът им се стрелкаше в нощта през отворите.
— Мистър Малоун, най-накрая да се срещнем — каза Раймон дьо Рокфор. — Добре се справихте в катедралата в Роскилде.
— Радвам се, че сте ми почитател.
— Как ни открихте? — попита Марк.
— Определено не чрез фалшивия дневник на баща ти, въпреки че беше хитър ход. Пише за очевидни неща и е променил незначително подробностите, за да ни заблуди. Когато мосю Кларидън разшифрова криптограмата в дневника, се оказа, че тя също е безполезна. Ларс ни каза, че крие божиите тайни. Наистина ли ги е скрил долу?
— Така и не успяхме да разберем — отвърна Малоун.
— Ще поправим това. Но в отговор на въпроса ти…
— Джефри ни предаде — прекъсна го Торвалдсен.
Лицето на Марк помръкна.
— Какво?
Малоун беше забелязал пистолета в ръката на Джефри.
— Истина ли е?
— Аз съм брат от храма, верен на магистъра си. Последвах дълга си.
— Дълга си? — изкрещя Марк. — Ах ти, лъжливо копеле.
Той се хвърли към Джефри, но двама от братята препречиха пътя му. Джефри не помръдна.
— Въвлече ме в цялата тази работа, за да може Дьо Рокфор да спечели, така ли? Това ли означаваше нашият магистър за теб? Той ти вярваше. Аз ти вярвах.
— Бях сигурна, че нещо не е наред — заяви Касиопея. — Всичко в теб сочеше, че ще ни донесеш неприятности.
— Би трябвало да знаете — обади се Дьо Рокфор, — тъй като вие бяхте точно това за мен. Оставихте ме да намеря дневника на Ларс Нел в Авиньон. Мислехте, че известно време ще се занимавам с него. Но, както виждате, верността към братството ни е на първо място. Така че усилията ви са били напразни. — Дьо Рокфор се обърна към Малоун. — Тук имам шестима мъже, а отвън чакат още шест и всички са добре обучени. Вие нямате оръжие или поне така ме информира брат Джефри. Но нека се уверим. — Той направи жест с ръка и един от братята обискира Малоун, а после останалите.
— Обади се в абатството, когато отиде за провизиите, нали? — обърна се Марк към Джефри. — Чудех се защо предложи да идеш. Не си ме изпускал от поглед последните два дни.
Джефри продължи да стои неподвижно, с безизразно лице.
— Ти си отвратително същество — изсъска Марк.
— Съгласен съм — каза Дьо Рокфор и Малоун видя как се прицелва и изстрелва три куршума в гърдите на Джефри. Младият мъж се олюля и Дьо Рокфор го довърши с последен куршум в главата.
Тялото на Джефри рухна на земята. От раните му рукна кръв. Малоун прехапа устна. Не можеше да направи нищо. Марк скочи към Дьо Рокфор, но той светкавично насочи пистолета към гърдите му. Марк се спря.
— Той ме удари в абатството — заяви Дьо Рокфор. — Нападението над магистъра се наказва със смърт.
— Не и през последните петстотин години — изкрещя Марк.
— Той беше предател. Предаде и теб, и мен. Безполезен е и за двама ни. Това е професионалният риск на шпионина. Със сигурност е знаел какъв риск поема.
— А ти наясно ли си какви рискове поемаш?
— Доста странен въпрос от човек, убил свой брат от ордена. Това също се наказва със смърт.
Малоун внезапно осъзна, че цялото представление е предназначено за присъстващите. Дьо Рокфор имаше нужда от враг, поне за момента.