Вниманието на Марк бе привлечено от полуотворено ковчеже. Насочи светлината и видя още пергамент. Бавно отвори капака. Пантите оказаха слаба съпротива. Не смееше да докосне наредените пластове, затова се опита да разчете написаното върху горния лист. Старофренски, заключи той веднага. Знаеше достатъчно, за да разбере, че е завещание.
— Документи, които орденът е пазел. Сандъкът вероятно е пълен със завещания и нотариални актове от тринайсети и четиринайсети век. — Той поклати глава. — До самия край братята са се старали да изпълнят дълга си. — Замисли се за невероятните възможности, които лежаха пред тях. — Какви ли неща бихме научили от тези документи?
— Това не може да е всичко — внезапно обяви Дьо Рокфор. — Няма книги. Нито една. Къде е знанието?
— Това е, което виждаш.
— Лъжеш. Трябва да има още. Къде е?
Марк се обърна с лице към Дьо Рокфор.
— Това е всичко.
— Не ме заблуждавай. Много добре знаеш, че братята ни са скрили знанието. Филип така и не успял да го намери. Виждам го в очите ти. Има и още. — Дьо Рокфор измъкна пистолета си и вдигна дулото към челото на Марк. — Казвай.
— Предпочитам да умра.
— Нима предпочиташ и майката ти да умре? Или пък приятелите ти? Защото тях ще убия първо, а ти ще стоиш и ще гледаш, докато не узная това, което искам.
Марк се опита да прецени ситуацията. Не се страхуваше от Дьо Рокфор. Колкото и да бе странно, не изпитваше никакъв страх. Въпросът бе, че и той самият искаше да разбере. Баща му бе търсил години наред и не бе открил нищо. Какво бе казал магистърът на майка му за него? Не притежава решимостта да довежда битките си до край. Пълна глупост. Отговорът на бащините му търсения бе само на няколко крачки.
— Е, добре. Ела с мен.
— Тук е доста мрачно — каза Малоун на брата, който очевидно бе главният тук. — Имате ли нещо против да включим генератора и да запалим лампите?
— Ще изчакаме магистърът да се завърне.
— На тях самите ще им трябват лампите, а ще са ни нужни поне няколко минути, за да подготвим всичко. Възможно е магистърът ви да не иска да чака. — Надяваше се това да даде резултат. — Какво толкова ще стане? Просто ще запалим няколко лампи.
— Добре. Действайте.
Малоун се оттегли при другите.
— Лапна въдицата. Давайте да ги запалим.
Стефани и Малоун се насочиха към единия комплект, а Хенрик и Касиопея към другия. Халогенните лампи бяха поставени върху триножници. Нагласиха ги в два противоположни ъгъла на помещението и насочиха крушките нагоре. Свързаха кабелите и ги прекараха до генератора, изправен до олтара. До него лежеше торба с инструменти. Касиопея понечи да бръкне в нея, но един от пазачите я спря.
— Искам само да взема отвертка. Трябва да свържа жиците. Не мога да ползвам друго.
Мъжът се поколеба за миг, после отстъпи с пистолет в ръка. Касиопея бръкна в торбата и внимателно извади отвертката. На светлината на огньовете тя прикачи жиците към изводите на генератора.
— Да проверим връзката с лампите — каза тя на Малоун. Двамата небрежно тръгнаха към първата. — Пушката със стреличките е в торбата с инструментите — прошепна тя.
— Предполагам същите онези чудни нещица, които използва в Копенхаген? — Устните му се движеха беззвучно.
— Действат много бързо. Трябват ми само няколко секунди, докато стрелям. — Тя зачовърка по триножника.
— Колко стрели имаш?
— Четири. — Тя си даде вид, че е приключила.
Тръгнаха към втората лампа.
— Имаме шестима гости.
— За другите двама ще се погрижиш ти.
Спряха до втория триножник.
— Трябва и нещо, което да ги разсее и обърка — прошепна той. — Имам идея.
Тя зачовърка задната част на лампата.
— Действай.
63
Марк поведе Дьо Рокфор обратно по коридора, покрай стълбата, към мястото, което Малоун и Касиопея бяха открили. От църквата не се процеждаше никаква светлина. Когато тръгваха от залата със съкровището, той взе със себе си клещите, предполагайки, че другата решетка също ще има верига. Стигнаха до издълбани в скалата думи.
— С този знак ще го победиш — прочете магистърът и освети с фенера си втората врата. — Това ли е?
Марк кимна и посочи подпряния на стената скелет.
— Той също е дошъл да види. — Марк му разказа за маршала от времето на Сониер и за медальона, потвърждаващ самоличността му, който Малоун беше открил.