Той се обърна към един от помощниците си и попита:
— Разбра ли кой е предложил най-високата цена за книгата?
Младият човек кимна.
— Струваше ми хиляда крони, за да подкупя представителя му в залата.
Цената на човешките слабости не го интересуваше.
— Името?
— Хенрик Торвалдсен.
Телефонът в джоба му завибрира. Вторият по ранг след него знаеше, че е зает, така че обаждането явно бе важно. Отвори капачето на телефона.
— Време е — каза гласът в ухото му.
— Кога?
— До няколко часа.
Неочакван бонус.
— Имам една задача за теб — каза той в телефона. — Проучи един човек. Хенрик Торвалдсен. Богат датчанин, живее в северната част на Копенхаген. Знам малко, но ми трябва пълна информация до час. Обади ми се, когато научиш всичко. — Затвори телефона и се обърна към подчинените си. — Трябва да се връщаме. Но първо да свършим още две неща преди изгрев-слънце.
8
Закараха Малоун и Стефани до полицейското управление в покрайнините на Роскилде. Мълчаха през целия път, тъй като и двамата бяха наясно, че е най-добре да си държат устите затворени. Малоун вече бе съвсем сигурен, че присъствието на Стефани в Дания нямаше нищо общо с проекта „Магелан“. Стефани никога не работеше извън офиса. Нейното място бе на върха на пирамидата — всички й докладваха в Атланта. Още повече че когато се бе обадила предишната седмица, за да му каже, че ще се отбие да го види, беше казала, че идва в Европа на почивка. Ама че почивка, помисли си той, когато ги оставиха сами в една ярко осветена стая без прозорци.
— А, между другото, кафето в „Николай“ е страхотно — каза той. — Изпих и твоето. Естествено, това беше след като препусках след някакъв мъж чак до върха на Кръглата кула и наблюдавах как скача оттам.
Тя не отговори.
— Успях все пак да видя, че прибра чантата си от улицата. Случайно да забеляза, че до нея лежи мъртвец? Май не си. Доста бързаше.
— Достатъчно, Котън — каза тя с тон, който му бе добре познат.
— Вече не работя за теб.
— Тогава защо си тук?
— И аз се питах същото в катедралата, но куршумите ме разсеяха.
Преди тя да успее да каже още нещо, вратата се отвори. Влезе висок мъж с червеникава коса и светлокафяви очи. Това бе полицейският инспектор на Роскилде, който ги бе докарал от катедралата. Държеше беретата на Малоун.
— Обадих се по телефона, както поискахте — обърна се инспекторът към Стефани. — Американското посолство потвърди самоличността ви и статута ви чрез вашето Министерство на правосъдието. Чакам инструкции от нашето Министерство на вътрешните работи какво да предприема. — Той се обърна. — Вие, мистър Малоун, сте съвсем друга работа. Имате виза за временно пребиваване като собственик на магазин. — Той показа пистолета. — Нашите закони забраняват притежаването на оръжие, да не говорим за стрелба в националната ни катедрала, която освен всичко е и един от обектите на световното културно наследство.
— Гледам да нарушавам само най-важните закони — отговори Малоун, за да не остави мъжа с представата, че е успял да го стресне.
— Възхищавам се на чувството ви за хумор, мистър Малоун. Но въпросът е сериозен. За мен може би не, но за вас — определено.
— Свидетелите не споменаха ли, че имаше още трима мъже, които всъщност започнаха стрелбата?
— Разполагаме с описанията им. Но е малко вероятно да са все още в района. Вие обаче сте тук.
— Инспекторе — обади се Стефани. — Възникналата ситуация бе мое дело, а не на мистър Малоун. — Тя му хвърли гневен поглед. — Мистър Малоун навремето работеше за мен и е решил, че се нуждая от помощта му.
— Искате да кажете, че нямаше да се стигне до стрелба, ако не беше намесата на мистър Малоун?
— Съвсем не. Само казвам, че ситуацията излезе извън контрол, но не по вина на мистър Малоун.
Инспекторът прие изказването с очевидно недоверие. Малоун се питаше какво ли цели Стефани. Лъжите не бяха силната й страна, но реши да не я предизвиква пред инспектора.
— Присъствието ви в катедралата в качеството ви на официален държавен служител на Съединените щати ли беше? — попита я инспекторът.
— Не мога да ви отговоря. Предполагам, разбирате.
— Нима работата ви включва дейности, които не бива да се обсъждат? Мислех, че сте адвокат.
— Така е, но екипът ни редовно участва в разследвания, свързани с националната сигурност. Всъщност това е основната причина за съществуването му.