Малоун видя тревогата й и прошепна:
— Наясно съм със ситуацията. Запази самообладание.
Той също искаше да хване Дьо Рокфор. Заради Джефри.
— Трябва ми една секунда при чантата с инструментите — промълви Касиопея, докато приклякваше и пъхаше отвертката, която беше използвала.
Четирима от пазачите бяха в отсрещния край на църквата, до един от огньовете. Други двама стояха вляво. Изглежда, никой от тях не им обръщаше особено внимание.
С ръка в чантата с инструменти Касиопея леко му кимна. Готово. Той се изправи и се провикна.
— Ще запалим двигателя.
Водачът кимна в съгласие. Малоун прошепна на Стефани:
— Когато го запаля, отиваме при ония двамата. Аз се заемам с единия, ти — с другия.
— С удоволствие.
Беше нетърпелива и той я разбираше.
— Спокойно, тигре. Не е толкова лесно.
— Само гледай!
Марк се приближи към една от каменните колони. Тя стоеше изправена върху правоъгълна подпора, подобна на онази пой олтара. Заинтригува го подреждането на каменните блокове. Девет квадратни плочи водоравно и седем отвесно. Приведе се и освети долната част. Върху горния ред плочи не се забелязваше хоросан. Като при олтара.
— Трябва да махнем тези книги — каза той.
— Нали твърдеше, че не трябва да се местят.
— Важно е да разберем какво има вътре.
Марк остави лампата си на пода и взе няколко древни ръкописа. Във въздуха литна прах. Той внимателно ги постави върху каменния под. Дьо Рокфор го последва. Скоро горната част на колоната беше разчистена.
— Би трябвало плочата да се плъзга — каза Марк.
Хванаха краищата й и тя се отмести много по-лесно, отколкото при олтара, тъй като колоната беше два пъти по-малка. Плъзнаха я и тя се разби на парчета на земята. Във вътрешността на колоната Марк откри тясно ковчеже, дълго около шейсет и високо около четирийсет сантиметра. Беше издялано от сиво-бежов камък — варовик, ако не се лъжеше — и беше в забележително добро състояние.
Той грабна лампата. Както очакваше, от едната й страна имаше надпис.
— Това е костница — каза Дьо Рокфор. — Надписана ли е?
Марк разгледа надписа и установи, че е на арамейски. Следователно беше автентичен. Обичаят мъртвите да се полагат в подземни крипти, докато всичките им останки се превърнат в сухи кости, които се преместват в каменни ковчежета, е бил доста разпространен сред евреите през първи век. Знаеше, че бяха оцелели около хиляда подобни костници. Само една четвърт от тях обаче имаха надпис, обозначаващ съдържанието им, което вероятно се обясняваше с факта, че голяма част от населението по онова време е било неграмотно. През вековете се бяха появявали множество фалшификати, а преди няколко години бяха открили костница, която се предполагаше, че съдържа костите на Яков, полубрата на Исус. Друго доказателство за автентичността на костницата беше използваният материал, който би трябвало да е тебеширен варовик от каменоломните край Йерусалим, както и стилът на резбата, микроскопския анализ на патината и въглеродни проби.
Марк беше учил арамейски в гимназията. Езикът беше труден и допълнително усложнен от различните стилове, диалекти и множеството грешки на древните писари. Начинът на издълбаване на буквите също можеше да се окаже проблем. В повечето случаи те бяха плитки, издълбани с пирон. Друг път бяха надраскани наслуки върху повърхността. Рядко, както беше в случая, буквите бяха ясни и дълбоко издълбани. Не му беше трудно да преведе думите. Беше ги виждал и преди. Прочете ги от дясно на ляво според изискванията на езика и ги обърна наум.
YESHUA BAR YEHOSEF
— Исус, син на Йосиф.
— Неговите кости?
— Сега ще проверим. — Той разгледа капака. — Повдигни го.
Дьо Рокфор се протегна и хвана плоския капак. Размърда го, докато камъкът се освободи. Повдигна капака и го положи вертикално до костницата. Марк рязко си пое дъх. В костницата имаше кости. Част от тях се бяха превърнали в прах, но повечето бяха непокътнати. Бедрена кост, пищял, няколко ребра, таз. Костици, прилични на пръсти, части от гръбнак. И череп.
Това ли беше открил Сониер? Под черепа лежеше малка книга в учудващо добро състояние. Това вероятно се дължеше на факта, че бе съхранявана в костницата, която от своя страна беше поставена в колоната. Корицата беше изящна, със златно покритие и обсипана с камъни, подредени във формата на кръст. Христос лежеше върху кръста, също изсечен от злато. Около кръста имаше камъни във всички нюанси на аленото, нефритеното и лимоненожълтото.