Марк взе книгата и издуха прахта и паяжините от корицата. Дьо Рокфор се приближи. Марк прочете посланието, изписано на латински в непрекъснат готически шрифт, без препинателни знаци. Мастилото беше смесица от синьо и алено.
ОТТУК ЗАПОЧВА ОПИСАНИЕТО ОТКРИТО ОТ БРАТЯТА ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОУЧВАНЕТО ИМ НА ХРАМА НА ХЪЛМА ИЗВЪРШЕНО ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1121 ГОДИНА ОРИГИНАЛЪТ КОЙТО БЕШЕ В СЪСТОЯНИЕ НА РАЗРУХА БЕШЕ ПРЕПИСАН АБСОЛЮТНО ТОЧНО НА ЕЗИК КОЙТО САМО ЕДИН ОТ НАС РАЗБИРАШЕ ПО ЗАПОВЕД НА МАГИСТЪР УИЛЯМ ДЬО ШАРТР ОТ 4 ЮНИ 1217 ТЕКСТЪТ БЕШЕ ПРЕВЕДЕН НА ЕЗИКА НА БРАТЯТА И ЗАПАЗЕН ЗА СВЕДЕНИЕ НА ВСИЧКИ.
Дьо Рокфор, който четеше над рамото му, каза:
— Книгата е поставена тук по някаква причина.
Марк беше съгласен.
— Виждаш ли какво следва?
— Мислех, че си тук заради братята. Не трябва ли книгата да бъде върната в абатството и прочетена на всички?
— Ще реша, като я прочета.
Зачуди се дали братята някога щяха да разберат. Той обаче искаше да узнае съдържанието на книгата и затова разгледа написаното на следващата страница.
— Написано е на арамейски. Мога да разбера само няколко думи. Този език е мъртъв от две хиляди години.
— В посланието се споменава, че това е превод.
Той внимателно разлисти страниците и забеляза, че следващите четири страници са написани на арамейски. По-нататък видя думи, които разбираше. СЛОВОТО НА БРАТЯТА. Латински. Ръкописът се беше запазил в отлично състояние, а повърхността му беше придобила цвят на старинен пергамент. Цветното мастило също беше доста ясно. Имаше и заглавие.
Той започна да чете.
64
Малоун се приближи до един от братята, облечен като останалите с джинси, вълнено сако и шапка върху късо подстриганата коса. Според думите на Дьо Рокфор отвън имаше поне още шестима, но той щеше да се тревожи за тях едва след като отстранеше тези в църквата. Тогава поне щеше да бъде въоръжен.
Видя как Стефани грабва една лопата и разравя огъня. Огънят лумна отново. Касиопея и Хенрик стояха до генератора.
Той се обърна към Касиопея и кимна. Тя дръпна въжето за запалване. Генераторът изръмжа и после утихна. След още две дръпвания буталата се задействаха и двигателят тихо забоботи. Лампите върху двата триножника светнаха, а яркостта им се усилваше с увеличаването на волтажа. Халогенните крушки бързо се затоплиха и от стъклото започна да се надига влага, която бързо изчезваше. Малоун забеляза, че това привлече вниманието на пазачите им и даде възможност на Касиопея да изстреля четирите стрели с въздушната пушка. Той веднага се сети за майсторското й изпълнение в Рен.
Генераторът ръмжеше. С чантата с инструментите до краката й, Касиопея все още се преструваше, че настройва копчетата на генератора. Лампите, изглежда, бяха достигнали пълната си мощност и пазачите им загубиха интерес. Една от крушките гръмна. След нея другата. Бяла като светкавица светлина лумна нагоре и също толкова бързо изчезна. Малоун използва тази частица от секундата, за да стовари юмрука си върху челюстта на брата до него. Мъжът се олюля и падна на земята. Малоун се протегна и взе оръжието му.
Стефани грабна горящо парче дърво от огъня и се обърна към пазача до нея, който наблюдаваше гърмящите крушки.
— Хей — извика тя.
Мъжът я погледна. Тя хвърли дървото. Пазачът се опита да се отмести от пътя му, но парчето го удари в гърдите. Мъжът изпищя, а Стефани го удари с лопатата в лицето.
Малоун видя как Стефани хвърля горящото дърво към пазача и го удря с лопатата. Погледът му се стрелна към Касиопея, която държеше въздушната пушка. Явно вече беше произвела един изстрел, тъй като само трима от пазачите им бяха прави. Единият от тях посегна към бедрото си, друг подскочи и затършува в якето си. После двамата се строполиха на земята. Последният от братята при олтара видя какво става и се извъртя към Касиопея, която беше коленичила на трийсетина метра от него, с насочена пушка. Мъжът скочи зад подпората на олтара. Касиопея не уцели.
Малоун знаеше, че няма повече стрели. Братът щеше да започне да стреля всеки момент. Опипа пистолета в ръката си. Не искаше да го използва. Изстрелът щеше да бъде чут не само от Дьо Рокфор, но и от братята отвън. Той се затича през църквата, постави ръце върху подпората на олтара и в момента, в който братът се показа с пистолет в ръка, той се изправи и го изрита с всички сили.