Но в крайна сметка настъпи време за решения, и то сериозни. Така че той подаде оставка, оттегли се от службата, сложи край на брака си, продаде къщата и напусна Америка; всичко в рамките на една безкрайна, ужасна, самотна, изтощителна, но и удовлетворяваща седмица.
Погледна часовника си. Трябваше да изпрати имейл на Гари. Общуваха поне веднъж дневно, а в Атланта все още бе късен следобед. Чакаше сина си в Копенхаген след три седмици, за да прекара един месец с него както миналото лято. Очакваше гостуването му с нетърпение.
Конфликтът със Стефани продължаваше да го измъчва. Виждал бе подобна наивност и по-рано у агенти, които, макар да съзнаваха рисковете, просто ги пренебрегваха. Какво му бе повтаряла така често? Изричай ги, върши ги, проповядвай ги, крещи ги, но никога, абсолютно никога не вярвай на собствените си глупости. Добър съвет, в който тя самата би следвало да се вслуша. Та тя нямаше и представа в какво се замесва. Но пък нима той имаше? Жените не бяха силната му страна. Макар да бе прекарал половината си живот с Пам, така и не бе отделил нужното време, за да я опознае. Нима бе възможно да разбере Стефани? По-добре да не й се бърка в работата. В крайна сметка това си беше нейният живот.
Но нещо продължаваше да го гложди. Когато беше на дванайсет, разбра, че се е родил с фотографска памет. Не наистина фотографска, както се описваше по филмите и книгите, а просто чудесна памет за подробностите, които повечето хора пропускаха. Помагаше му в ученето, а езиците му се удаваха, но понякога се вбесяваше, когато не можеше да отдели от цялото някакъв детайл. Както беше в случая.
10
Дьо Рокфор отвори входната врата и влезе в книжарницата. Двама от хората му го последваха. Другите двама останаха отвън да наблюдават улицата. Запромъкваха се сред тъмните рафтове към задната част на претрупания приземен етаж и нагоре по тесните стълби. Движеха се бързо и безшумно.
Когато стигнаха последния етаж, Дьо Рокфор прекрачи през отворената врата в осветения апартамент. Петер Хансен се бе разположил в един фотьойл и четеше, на масичката до него имаше бира и горяща цигара в пепелник. На лицето му се изписа смайване.
— Какво правите тук? — попита той остро на френски.
— Имахме уговорка.
Търговецът скочи.
— Победиха ни в наддаването. Какво можех да направя?
— Каза ми, че няма да има проблем. — Помощниците му застанаха в отсрещния край на стаята, до прозорците. Той остана до вратата.
— Книгата се продаде за петдесет хиляди крони. Нечувана цена — каза Хансен.
— Кой я спечели?
— От аукционната къща не биха разкрили такава информация.
Дьо Рокфор се зачуди дали Хансен действително го смята за толкова глупав.
— Платих ти, за да се постараеш Стефани Нел да купи книгата.
— И аз наистина се опитах. Но никой не ме уведоми, че книгата ще се продава на такава цена. Останах до края на наддаването, но тя се отказа. Нима беше готов да платиш повече от петдесет хиляда крони?
— Щях да платя колкото е нужно.
— Но теб те нямаше там, а тя не беше толкова непоколебима. — Хансен като че ли се поуспокои и първоначалната му изненада се замени със самодоволство, което Дьо Рокфор с мъка успяваше да игнорира. — И все пак, защо е чак толкова ценна тази книга?
Гостът огледа тясната стая, която вонеше на алкохол и цигари. Стотици книги лежаха разпилени между купчините вестници и списания. Питаше се как бе възможно човек да живее в подобен безпорядък.
— Ти ми кажи.
Хансен сви рамене.
— Нямам представа. Не пожела да ми каже защо я иска.
Търпението на Дьо Рокфор се изчерпваше.
— Знам кой я е купил.
— Откъде?
— Известно ти е, че служителите на аукционната къща са склонни към преговори. Мисис Нел се свърза с теб, за да действаш като неин агент. Аз пък се свързах с теб, за да се погрижиш тя да се сдобие с книгата, така че да получа копие от нея, преди да й я предадеш. След това ти си уредил телефонен участник.
Хансен се усмихна.
— Доста дълго ти отне да се сетиш за този ход.
— Всъщност ми отне само няколко минути, след като събрах нужната информация.
— Сега, когато само аз разполагам с книгата, а Стефани Нел е извън играта, какво си готов да дадеш, за да я получиш?
Дьо Рокфор вече бе наясно какъв ход да предприеме.
— Въпросът е каква ще е цената за теб самия.