— Те знаят това още от първата битка — възрази Трр-мезаз. — Не, тук има нещо, което не схващаме. Иска ми се да имам поне някаква идея какво ли е то.
Известно време помълчаха. След това Трр-мезаз въздъхна и връчи на Клнн-вавги устройството и фалшивата кожа.
— Както и да е. Виж какво могат да изкопчат техниците от тези неща.
— Ясно. Още ли искаш да прегледат коптера?
— О, да — мрачно потвърди Трр-мезаз. — Искам да го разглобят целия. До най-малката част, ако е необходимо.
— Ами пленникът?
— Същото се отнася и за него — Трр-мезаз погледна към воините, които бяха останали на пост. — Нещо става, Клнн-вавги. Време е да открием какво точно.
(обратно)Един старейшина очакваше Трр-гилаг на страничния вход в правителствения комплекс. Старейшина, чието лице сякаш бе издялано от прозрачен камък.
— Вие ли сте Трр-гилаг — Кеера’рр? — попита той.
— Да — каза Трр-гилаг и извади пропуска си. — Беше ми наредено да дойда…
— Зная — прекъсна го старейшината. — Върховният вожд ви очаква в личните си покои. Последвайте ме.
И без да изчака отговора му, се обърна и се понесе по коридора. Трр-гилаг забърза след него. Опашката му нервно се извиваше. Във въздуха витаеше усещане за беда. Голяма беда. Личеше си в напрегнатите лица на охраната, която го насочи към този вход вместо към някой от главните. Четеше се в очите на правителствените воини, покрай които мина. Чуваше се в тихите гласове, с които разговаряха помежду си.
Сериозна беда. За него.
Трр-гилаг знаеше какво се е случило. Някак бяха разбрали за историята с фссс-органа на Прр’т-зевисти, в която главната роля бяха изиграли двамата с Клнн-даван-а. Сега предстоеше процес и присъда. Всичко бе свършило — кариерата, достойнството, предбрачното споразумение. Последният шанс за оцеляване на Прр’т-зевисти.
Всичко бе свършило. И все пак, въпреки че чувствата му се мятаха между паниката и примирението пред неизбежната катастрофа, една малка част от съзнанието му упорито отказваше да отхвърли натрапчивото усещане, че нещо не е съвсем точно. Какво общо имаше с това самият Върховен вожд? Защо бяха повярвали, че ще се подчини на повикването и доброволно ще се върне на Оакканв? Не трябваше ли да го поставят под стража още на Дхаранв?
Страховете и колебанията му още препускаха в главата му, когато двамата със старейшината стигнаха до вратата. Кабинетът не беше същият, в който бе предния път (нима оттогава бяха изминали само осем завъртания?), веднага след безславното завръщане на изследователската група от Базов свят дванадесет.
— Влезте — каза старейшината и изчезна. Като правеше неуспешни опити да успокои опашката си, Трр-гилаг хвана дървената халка и отвори вратата.
Стаята беше по-малка от личния му кабинет, а мебелировката й се оказа още по-проста. Но сякаш излъчваше някакво усещане за древност и история. Двама зхиррзхианци го очакваха — Върховният вожд и говорителят на клана Дхаа’рр Квв-панав.
— Влезте, изследовател Трр-гилаг — с гробовен глас каза Върховният. — Познавате говорителя на Дхаа’рр, нали?
— Познавам го. — Трр-гилаг кимна почтително и на двамата и забеляза странната липса на плодове кавра. Очевидно в личните покои на Върховния не се обръщаше внимание на подобни формалности.
— Страхувам се, че имам лоши новини за вас, изследовател — каза Върховният, — които засягат жизненоважен въпрос. Поради причини, които ще станат ясни по-късно, реших да се намеся лично. Седнете, моля.
Трр-гилаг се отпусна на посоченото му кресло, като с всички сили се мъчеше да задържи напиращата лавина от думи. Каквото и да знаеха — каквото и да си мислеха, че знаят — той не трябваше доброволно да ги снабдява с допълнителна информация. Двамата с Трр-мезаз бяха попадали безкрайно много пъти в подобни капани като деца.
— За какво става въпрос? — попита той колкото се може по-спокойно.
— Свързано е с майка ви, Трр-пификс-а — каза Върховният, без да сваля изпитателен поглед от Трр-гилаг. — Обвинена е в изключително тежка кражба. Тя… всъщност неизвестни лица, наети от нея, нощес са проникнали в родовия храм на Трр. И са откраднали нейния фссс-орган.
Мускулите на цялото му тяло се стегнаха. Не можеше да помръдне.
— Какво?! — възкликна Трр-гилаг.
— Много добре чу — каза Квв-панав. Грубият му глас разсече тишината като нож. — Наела е някакви крадци и е отмъкнала своя фссс-орган.
Трр-гилаг погледна към него, но парализираният му ум изобщо не успя да регистрира физиономията му. Значи го бе направила. Наистина го бе направила. Майка му беше откраднала своя фссс-орган. И той е бил в ръцете й.