— Разбирам.
— Съжалявам, че всичко приключва по този начин. Но със сигурност ще има още много случаи да проявите професионализма си в полза на народа. Тази война няма да приключи още дълго време.
Трр-гилаг гледаше Върховния. Внезапно го завладя непреодолимото желание да хвърли цялата истина в това непроницаемо лице. Войната всъщност щеше да бъде много кратка и краят й щеше да постави ужасното оръжие КИОРО. Чудеше се дали Върховният все още не е обявил за съществуването му пред Върховния съвет. Каква ли щеше да бъде реакцията на говорителя Квв-панав, ако научеше истината? Още тук и още сега…
Трр-гилаг въздъхна. Не. Не трябваше да споменава КИОРО. Тази тайна не бе негова. И причините да не я казва все още бяха в сила.
— Сигурен съм, че е така. Когато този момент настъпи, ще вложа всичките си способности в работата си.
— Несъмнено. Всичко добро, изследовател.
Това беше покана да напусне. Трр-гилаг кимна и на двамата, обърна се към вратата…
— Още нещо — обади се Върховният зад гърба му. — В момента Трр-пификс-а се намира в ареста в Града на единството. Ще остане там още няколко завъртания, така че можете да й занесете някои лични вещи. Ключът от дома й е у секретаря на главната канцелария. От него можете да получите и списък с вещите, които й е позволено да държи със себе си.
— Благодаря за любезността ви, върховни вожде. Ще потърся някакъв начин да се добера дотам.
— Говорете със секретаря — каза Върховният. — Ако има някакъв правителствен полет в онази посока през следващите няколко тентарка, можете да го ползвате.
— Благодаря ви. — След последния удар идваше ред на болкоуспокоителните. Просто за да покаже, че не е имал нищо лично срещу него.
— Тогава най-добре тръгвайте веднага.
Още една подкана. Този път ясна и недвусмислена. Трр-гилаг отново кимна на двамата и излезе.
Няколко стоудара броди из коридорите, без да вижда и чува зхиррзхианците, покрай които минаваше. Умът му бе твърде вцепенен, за да вижда и чува каквото и да било. Но това не продължи дълго. Горчивината и болката започнаха да се връщат — бавно, неумолимо, подобно на болка след упойка, чието действие постепенно отслабва.
Всичко бе свършено. Всички негови страхове се бяха сбъднали. Беше се страхувал от най-лошото и то се бе случило. С едно-единствено помръдване на пръста говорителят на Дхаа’рр и Върховният вожд му бяха отнели всичко ценно в живота. Кариерата, достойнството и най-вече Клнн-даван-а. Всичко.
Група зхиррзхианци стояха насред коридора и се оглеждаха. Пред тях се появи старейшина. Последва кратка размяна на думи и старейшината изчезна.
И Трр-гилаг разбра, че греши. Да, страхуваше се от най-лошото. Но то още не се беше случило. В усърдието си Върховният вожд и говорителят Квв-панав бяха пропуснали нещо.
Прр’т-зевисти.
Трр-гилаг пое дълбоко дъх, внезапно обхванат от вълна облекчение, че положението не беше безнадеждно. Все още не. Ако Клнн-даван-а успееше да достави спринцовката до Доркас, може би щяха да имат шанс да измъкнат Прр’т-зевисти от сигурната смърт, към която го тласкаше говорителят. И ако успееха, можеха да използват този факт срещу него.
Вероятността бе нищожно малка, Трр-гилаг го знаеше. Но това нямаше значение. Той имаше нова надежда, нова цел. А в момента му трябваше точно това.
Трр-гилаг се съвзе и бодро закрачи по коридора към главната канцелария. Щеше да се възползва от предложението на Върховния и да вземе някои неща за майка си. И когато я видеше, щеше да бъде весел, уверен, грижовен.
Защото Върховният и Квв-панав не му бяха отнели семейството. А може би точно то бе най-важното от всичко.
— Е? — Квв-панав се размърда в креслото си. — Като си направим равносметката, май всичко мина доста добре.
— Радвам се, че сте удовлетворен. — Върховният се мъчеше да потисне изгарящото го чувство за вина. Всичко станало бе необходимо, но това не означаваше, че му харесва. Внезапно си даде сметка, че държавническите решения се вземат много по-лесно, когато не ти се налага да се изправиш очи в очи срещу онези, които са засегнати от тях. — А сега, ако ме извините, искам да прегледам един филм преди заседанието на Върховния съвет.
— Хайде стига, върховни вожде — сгълча го Квв-панав и понечи да се изправи. — Не сте забравили нашата уговорка. Трябва да ми разкажете за оръжието КИОРО, не помните ли?
— Разбира се, че помня. — Върховният натисна един клавиш на четеца. — Но първо бих искал да прегледам този филм. Може би ще бъдете така добър да го видите и вие. — Стената зад него се освети и Върховният се обърна към екрана.