Откъм креслото на Квв-панав се чу приглушено ахване.
— Виждам, че познахте обстановката — отбеляза Върховният. — Не можете да пропуснете великолепното качество на картината, независимо от малко неадекватното осветление. Вижте и тук — колко ясно се виждат лицата на Корте и Дорнт. А тук, когато оставят кесията с фссс-органа пред вратата на Трр-пификс-а? Идеален запис за, как да се изразя, идентификационни цели, не мислите ли?
— Сигурен съм, че можете да се изразите така. — Гласът на Квв-панав сякаш излизаше изпод земята. — Кой е снимал този филм? Трр-пификс-а? — Той изруга. — Значи все пак излязох прав. Тя е ваш агент и всичко това се оказа не друго, а гигантска постановка. Целяща унищожаването ми.
Върховният махна отегчено с език.
— Ласкаете се, говорителю. И същевременно подценявате силата на позицията ми. Нито вие, нито Дхаа’рр не представлявате чак такава сериозна заплаха за властта ми. Каквото и да си мислите.
— И въпреки това искате да ме унищожите — обвини го Квв-панав, като посочи екрана с език.
— Не е вярно. Упорито продължавате да се изживявате според старите бойни стандарти. Сякаш сте великият водач на Дхаа’рр, пред когото трябва да склониш глава или да го унищожиш.
— Тогава какво искате?
— Съдействие — каза Върховният. — Искам да работим заедно в името на общата цел. Да потиснем при нужда личните или клановите интереси в полза на всички.
Квв-панав презрително махна с език.
— Мечтаете за невъзможни неща, върховни вожде. Виждате петстотин цикъла без война и си мислите, че зхиррзхианците са се променили. Не е вярно. Конфликтите, конкуренцията, надпреварата — всичко това е тук. Животът на осемнадесетте свята все още е борба за власт. Не по-различна от войната срещу хората-завоеватели.
— Грешите — спокойно каза Върховният. — Мирното съревнование между клановете няма нищо общо с ужасите на войната. И тази война с хората-завоеватели не е война за надмощие, поне за нас. Това е война за оцеляване.
Квв-панав изсумтя.
— Силни думи…
— Искахте да ви разкажа за КИОРО — разгорещено го прекъсна Върховният. — Чудесно. Нека ви разкажа за КИОРО.
И му разказа всичко. Всичко, което беше казал пленникът Фелиан Кавана. Всичко, което бяха успели да измъкнат от другопланетното записващо устройство. Всичко, до което беше достигнало върховното командване по пътя на дедукцията.
Отне му десет стоудара… и накрая Квв-панав изглеждаше потресен.
— Това е невероятно — успя да продума той. Опашката му неконтролируемо се мяташе във всички посоки. — Напълно невероятно. Как може да съществува подобно нещо?
— Не зная — каза Върховният. — Ако знаехме, сигурно щяхме да намерим начин да се предпазим от него. Но не знаем. И не можем.
— Значи затова върховното командване хвърля сили в толкова много различни посоки — Квв-панав гледаше в нищото. — Опитват се да завземат колкото се може повече човешки светове и да изолират компонентите на КИОРО.
— Да — кимна Върховният. — И цената на тези усилия е, че войските ни са силно разпръснати. И сме почти безпомощни пред една тяхна контраофанзива. Но нямаме друг избор.
Квв-панав дойде на себе си.
— Ами ако е прекалено късно? Сигурен ли сте, че не е прекалено късно?
— Изобщо не съм сигурен — мрачно каза Върховният. — Нищо чудно точно в този момент да сглобяват КИОРО.
— И какво ще стане в такъв случай?
Върховният го погледна право в очите.
— Тогава по всяка вероятност зхиррзхианската раса ще загине.
Настъпилата тишина сякаш продължи цяла вечност.
— Какво искате от мен? — най-накрая запита Квв-панав.
„Зхиррзхианската раса ще загине.“ За първи път Върховният беше облякъл страха си в думи. И това сякаш направи страха му по-истински. И по-ужасен.
— Искам онова, което винаги съм искал. Пълно съдействие от вас и от Дхаа’рр.
— И сте си помислили, че това… — Квв-панав отвратен посочи филма, — ще ви гарантира моето съдействие?
— Искам вашето съдействие — повтори Върховният. — Не водачеството ви. Сам забелязвате разликата.
— А ако не съм съгласен с някои въпроси относно начина, по който водите войната?
— Можете спокойно да отправяте въпроси към мен. Да отстоявате гледната си точка — на четири очи или пред Върховния съвет. Но когато се стигне до решение, ще го приемете. Безусловно.
— А ако не се съглася?
Върховният впи поглед в него.
— Тогава ще пусна филма. И ще ви унищожа.
Последва нова пауза.
— Играете опасна игра, върховни вожде.
— Не играя никакви игри — възрази Върховният. — Това е истинско. И сериозно.