— О, зная, че е сериозно — съгласи се Квв-панав. — И сигурно много ви забавлява.
Върховният махна отрицателно с език.
— Не се забавлявам, говорителю. Просто правя онова, което трябва да се направи.
— Иска ми се да мога да ви повярвам. — Квв-панав се изправи. — Е, постигнахте своето. Спечелихте рунда. Но ще има и други.
— След като войната свърши — предупреди го Върховният.
Квв-панав едва-едва се усмихна.
— Разбира се, върховни вожде. След като войната свърши.
(обратно)Предишното завъртане направиха операция на един човек на име Сржант-яновец — прикрепиха някакво устройство към едната страна на главата му. Прр’т-зевисти намери операцията за забележителна, но за съжаление, не успя да види всичко. Надяваше се Доктор-Каван-а да я повтори това завъртане, за да може да я разгледа още веднъж. Но вместо това тя отново се върна към изследването и вземането на проби от резена му.
Вече бе уморен от всичко това. Не че беше болезнено, въпреки че ниските емисии на оръжието срещу старейшини, които винаги съпътстваха работата й, ставаха все по-досадни. По-важното беше, че не получаваше нова информация за хората или за технологиите им. А трябваше да научи още толкова много неща…
Отново се чу познатият приглушен звук на отварящата се врата. Прр’т-зевисти предпазливо се промъкна до края на светлия свят, за да види какво става.
Човешкият командир.
— Здравейте, Доктор-Каван-а — каза той и затвори вратата. — Има ли някакъв прогрес?
— Малък — отговори тя. — Мисля, че успях да изолирам (нещо) източник на (нещо) активност.
— Това е добре. — Командирът пристъпи напред и погледна последната проба. — Видяхте ли още (нещо) от (нещо) път?
— Не съм сигурна. Понякога сякаш виждам нещо с (нещо) на окото си. Но когато се обърна, няма нищо.
— Опитайте (нещо) — посъветва я той, като огледа на свой ред стаята. Прр’т-зевисти бързо отстъпи назад в сивия свят. — Опитайте наистина с всички сили. Достатъчно лошо е, че могат да (нещо) (нещо) със свръхсветлинна (нещо). Още по-лошо, ако могат също така да (нещо) направо през стените на тази стая.
— Нещо се е случило, нали? — Гласът на Доктор-Каван-а изведнъж стана тих. — Какво?
Прр’т-зевисти чу тих съскащ звук — командирът издиша.
— Сржант-яновец. Той и (нещо) замлъкнаха през изминалия (нещо).
— Не знаех — каза Доктор-Каван-а. — Мислите ли, че са го убили?
— Не зная — отговори командирът. — Получихме един (нещо) (нещо) от него и изпратихме един в отговор. И това беше всичко.
Пауза.
— Но най-силно (нещо) безпокои какво показа (нещо) — продължи той. — (Нещо), е имало нападение срещу зхиррзхианската база.
Прр’т-зевисти се приближи отново към светлия свят тъкмо навреме, за да види как лицето на Доктор-Каван-а се промени и кичурите косъмчета над очите й се приближиха едно към друго.
— Не ми казахте, че ще атакуваме.
— Не сме — каза командирът. — Точно това (нещо) тревожи. Не сме ние. Няма никакъв смисъл зхиррзхианците да са си го направили сами. Така че остава само една (нещо).
— (Нещо)? Но това е (нещо). Те са пленници.
— Така бяхме предположили (нещо). Но в действителност не сме съвсем сигурни. Според (нещо), което получихме, (нещо) ги водеха през летището. Не бяха облечени в такива (нещо) дрехи, за каквито се споменава в доклада на брат ви.
Нова пауза.
— Каква е била тази атака? — попита Доктор-Каван-а.
— Ъгълът ни на (нещо) не беше добър. Най-общо може да се (нещо) като серия от експлозии.
— Поражения?
— Също не можем да кажем. Но явно експлозиите са разположени в един район. Защо? Някаква идея ли имате?
— Не съвсем. Но сте прав — като се разгледат (нещо), сигурно (нещо) са зад всичко това. Но не мога да разбера играта им.
— Нещо (нещо), по всяка вероятност. — Гласът на командира стана малко по-нисък. — Залагам си (нещо).
— Е, може би…
Вратата се отвори и Доктор-Каван-а спря да говори.
— Командире? — обади се един воин. — Пети наблюдателен пост докладва за (нещо) въздушна активност на врага.
— Сигурно просто техните (нещо) (нещо). — Командирът извади метален цилиндър от колана си и тръгна към вратата. — Веднага се връщам.
Той излезе навън и остави вратата отворена. Прр’т-зевисти се промъкна след него. Стоеше затворен в металната стая вече близо три завъртания и независимо от риска, не искаше да пропусне тази възможност.
От предишното му излизане нещата не се бяха променили кой знае колко. Още една част от сандъците с оборудване беше изчезнала. Може би запасите на хората намаляваха. Или просто ги местеха в някоя друга част на базата.
— Тук (нещо) — разнесе се гласът на командира. Прр’т-зевисти се огледа и го видя да стои на няколко крачки от него, до един от сандъците. Върху сандъка имаше поставено някакво плоско правоъгълно устройство. Командирът държеше пред устата си метален цилиндър. Очевидно някакво записващо устройство…