— Тук е Пети пост, командире — разнесе се слаб глас от цилиндъра.
Прр’т-зевисти се намръщи и се доближи до командира, доколкото му позволяваха стените на металната стая. Значи не бе записващо устройство, а средство за комуникация. Сигурно щеше да го разбере по-рано, ако имаше зрението на телесен. Огледа се, зачуден дали няма да открие тъмнолъчевия ретранслатор.
— Интересно — каза командирът и се обърна към металната стая. Прр’т-зевисти моментално застана нащрек — не искаше да го видят или да затворят вратата под носа му. — Чакайте малко. Искам да проверя нещо.
Командирът пристъпи вътре в стаята…
И изведнъж слабият фон на оръжието срещу старейшини експлодира в океан от болка.
Прр’т-зевисти се задъха от неочаквания удар. Едва успя да чуе, че командирът и Доктор-Каван-а си говорят нещо. Цялото му съзнание бе насочено към ужасната болка. Сякаш в него бяха забили милиони игли. Вселената се гърчеше заедно с него, с болката и повдигането…
И изведнъж всичко свърши. Също така внезапно, както бе започнало. Прр’т-зевисти отново се задъха, като се мъчеше с все сили да фокусира света около себе си. Командирът все още стоеше на прага, разговаряше с Доктор-Каван-а и сочеше нещо извън металната стая. Цилиндърът все още се намираше в ръката му. Той завърши жеста си, приближи цилиндъра отново към устата си…
И Прр’т-зевисти отново беше залят от болка.
Но този път всичко продължи само миг. Едва успя да си поеме дъх, и болката изчезна.
Този път му беше още по-трудно да дойде на себе си. С мъка се бореше със замайването, прекалено изтощен, за да изпитва гняв. Най-накрая и това бе станало. Най-накрая бяха опитали пълната мощ на оръжието срещу старейшини срещу него. Но той бе оцелял и не се издаде.
А може и да не очакваха да се издаде. Доктор-Каван-а излезе от металната стая — гледаше командира и не обръщаше никакво внимание нито на резена, нито на самия Прр’т-зевисти. Командирът пък продължаваше да си говори в цилиндъра, сякаш не си беше случило нищо.
Цилиндърът!
Прр’т-зевисти гледаше устройството и потръпваше от последните остатъци от болката. Цилиндърът. Разположен срещу входа на стаята, на една линия с неговия резен, когато бе започнала болката. И отдалечен, когато болката бе спряла. Преместен за миг при жеста на командира, последван от също толкова краткотрайна болка.
И изведнъж Прр’т-зевисти разбра. Истината. Ужасната истина.
Оръжията срещу старейшини на хората-завоеватели не бяха никакви оръжия. А средство за комуникация.
Прр’т-зевисти се рееше тук, гледаше командира и Доктор-Каван-а, а съзнанието му се гърчеше в шок. Имаше го в доклада на изследователската група на Базов свят дванадесет. Човекът пленник бе твърдял, че именно зхиррзхианците са нападнали първи. Върховното командване и правителството бяха подминали тази част като лъжа.
Но това не беше лъжа. Не и от гледна точка на пленника. Според него хората не бяха извършили нищо по-агресивно от това да се опитат да установят контакт.
И в отговор срещу тях бяха открили огън. Чист акт на самозащита от гледна точка на зхиррзхианците.
Което означаваше, че цялата война не е нищо друго освен една гигантска грешка.
Напълно вцепенен, Прр’т-зевисти се оттегли в своя ъгъл и потъна дълбоко в сивия свят. Грешка. Ужасна поредица от недоразумения.
А всички останали войни? Всички в зхиррзхианската история… всички нападения с цел защита срещу другопланетните раси, които ги бяха атакували още при първата среща? Нима и те бяха избухвали заради подобни недоразумения?
Нещо се чу и Прр’т-зевисти отново се доближи до светлия свят. Доктор-Каван-а и човешкият командир се бяха върнали в стаята. Проведоха кратък разговор, пълен с непознати на Прр’т-зевисти думи, след което командирът излезе и затвори вратата.
Известно време Доктор-Каван-а седеше, загледана във вратата. След това шумно издиша и се върна към работата си с пробата. Опитваше се, ако можеше да се вярва на разговорите, да разбере защо резените са толкова важни за зхиррзхианците.
И Прр’т-зевисти взе решение.
Той се доближи максимално до светлия свят. Един глас дълбоко в него не спираше да го предупреждава, че всичко това може да се окаже един сложен ход, измама, която да го накара да се издаде. Но трябваше да поеме този риск. Дори да имаше най-малък шанс всичко това да е истина.
Движението му привлече вниманието на Доктор-Каван-а. Тя се обърна и замръзна с отворена уста…