Сериозното изражение върху лицето на Трр’т-рокик малко се пропука.
— Предполагам, че това е заради неочакваната среща — кисело се усмихна той. — Или имаше нещо да казваш?
— Не, не — побърза да го увери Трр-гилаг и махна неопределено към вратата. — Помислих, че е някой от местните…
Замръзна, все така сочейки вратата, когато го настигна вторият удар. Това не беше родовият храм на Трр. Намираше се тук, южно от Тръстиковото село, на 115 хилядоразкрача разстояние от него.
На петнадесет хилядоразкрача извън достъпния за баща му периметър.
— Не, това не е халюцинация — спокойно каза Трр’т-рокик. — Наистина съм тук.
— Но как? — смутено махна с език Трр-гилаг.
— Боя се, доста незаконно — призна Трр’т-рокик. — Разбира се, изобщо не сме предполагали, че някой ще разбере. При нормално стечение на обстоятелствата никой нямаше да разбере. Но обстоятелствата вече далеч не са нормални.
— Чакай малко. Моля те, чакай малко. Как така си тук? Какво, да не би да имаш резен или нещо подобно?
— Без „или нещо подобно“ — каза Трр’т-рокик. — Говорих с един приятел и той отряза резена. Така че да мога да държа майка ти под око.
Трр-гилаг бавно кимна. Разбира се. Направо очевидно, като се замислиш. Типично в стила на баща му.
— Без тя да знае, предполагам.
Трр’т-рокик извърна глава.
— Не можех да й кажа, Трр-гилаг. Тя не ме искаше. Никога не пожела да ме види отново. Но аз не мога да приема това. Не мога да я оставя да си отиде просто ей така.
Трр-гилаг въздъхна. Наистина, непристойно беше да я шпионира. Но, от друга страна, не можеше да го обвинява.
— Извадил си голям късмет. Сигурно си даваш сметка. Ако беше решила да обиколи местните пирамиди, със сигурност щеше да те хване.
— О, наистина извадих късмет — мрачно каза Трр’т-рокик. — Но не този. Разбираш ли, моят резен не се намира в никоя от местните пирамиди. Нито в местните храмове. Той е… е, да кажем, че е поставен на едно неофициално място.
Трр-гилаг се намръщи. И внезапно разбра.
— Да не искаш да кажеш, че си го метнал в… в някаква кутия или нещо подобно?
— Страхувам се, че си напълно прав — призна Трр’т-рокик. — Намира се в затворен контейнер, заровен под храстите. — Той напрегнато погледна сина си. — Ти си потресен, разбира се. Не мога да те виня за това.
Трр-гилаг въздъхна. Много добре виждаше острата ирония във всичко това. Двамата с Трр-мезаз замисляха да поставят незаконния резен на Прр’т-зевисти в някаква кутия на Доркас. А баща им вече беше направил същото. Сигурно беше наследствено…
— Всъщност не съм чак толкова потресен, колкото мислиш. Кой ти помогна?
— Е, вече нищо не ми пречи да ти кажа. След всичко онова, което се случи, така и така ще се разчуе. Несъмнено ще проверят всички фссс-органи в родовия храм.
Трр-гилаг кимна. Отново беше очевидно.
— Трр-тулкож, нали? — попита той. — Само храмов пазител има такъв достъп.
— Да. Здравата ще загази, когато всичко излезе наяве. Но нищо не можем да направим. — Той погледна сина си с внезапен блясък в очите. — Можем обаче да направим нещо за майка ти. Разбираш ли, не присъствах на онова събрание на старейшините миналата вечер. Бях тук.
Опашката на Трр-гилаг трепна.
— Бил си тук? Имам предвид, тук, в самата къща?
— Тук, в самата къща. И видях всичко. Бяха двама, двама млади мъже, облечени в костюми, каквито можеш да видиш във военните филми. Дойдоха до вратата, оставиха кесията на земята, след което почукаха два пъти и избягаха.
— Защо не си предупредил останалите старейшини?
— Де да го бях направил — въздъхна Трр’т-рокик. — Но не разбрах значението на онова, което видях. Чак когато воините излязоха от прикритието си и се насочиха към къщата…
— Чакай малко — намръщи се Трр-гилаг. — Воините са излезли от прикритието си ли? Откъде?
— О, бяха навсякъде. — Трр’т-рокик направи неопределен жест. — От стопанските сгради наоколо, от канавките, от полето… направо отвсякъде. Не ги забелязах чак докато не се раздвижиха.
Трр-гилаг притисна език към небцето си.
— Но тогава това означава, че не е имало никакво анонимно обаждане, което да ги накара да се намесят навреме, за да попречат на майка ми да унищожи своя фссс-орган — бавно каза той. — Те са знаели предварително. И същевременно твърдиш, че преднамерено са оставили онези двамата да избягат?
— Не зная доколко е било преднамерено. Може просто да са били неподготвени. Нали ти казах, всичко стана много бързо.
— Може би — изръмжа Трр-гилаг. — Но няколко добре разположени старейшини би трябвало да предупредят воините достатъчно рано, за да могат да заловят онези двамата. Ако приемем, разбира се, че воините са искали да ги заловят.