— Много внимавай, синко — предупреди го Трр’т-рокик. — Това може да доведе до още по-сериозни неприятности.
Трр-гилаг пренебрежително махна с език.
— И без това вече си имам сериозни неприятности. Или ще си имам съвсем скоро.
— Затова няма нужда да си усложняваш положението, като повдигаш неоснователни обвинения — контрира Трр’т-рокик. — Това няма да помогне на майка ти.
Трр-гилаг се насили да успокои надигащия се в него гняв.
— Тогава ще намерим доказателства. Казваш, че си видял онези двама зхиррзхианци. Ще ги познаеш ли, ако ги видиш отново?
— Със сигурност.
— Добре тогава. — Трр-гилаг замислено прокара пръст по градинската лопатка. — Тогава ще пуснем описанието им на старейшините и ще видим дали няма да можем да ги открием.
— Рисковано — отрицателно махна с език баща му. — Те със сигурност не желаят да бъдат открити. И при най-малкото подозрение сигурно така ще се покрият, че никога няма да ги намерим.
— Знам — намръщи се Трр-гилаг. — Но това е единствената ни възможност.
— Всъщност може и да не е така — каза Трр’т-рокик. — Казах ти, че двамата избягаха. Но не ти казах, че на стотина разкрача на запад оттук ги чакаше коптер.
— Сигурно са дошли с него от храма. Цял коптер — горчиво каза Трр-гилаг. — Чудя се как правителствените войници са пропуснали и него.
— Не е невъзможно, Трр-гилаг — предупреди го Трр’т-рокик. — Моля те, не си прави неверни заключения от това. Коптерът нямаше светлини, нито маркировка, а освен това беше топлинно екраниран.
— И всичко това доказва, че е бил въвлечен някой с високо положение — контрира Трр-гилаг. — Подобни модификации никак не са евтини. Просто някой е искал да скрие нещо.
— Може би. Но може и да са се излъгали. Моят резен е с малко по-малък размер и нямах много време да огледам коптера преди да се окажат извън обсега ми. Но успях да видя двигателите на коптера, а те се оказаха доста топли. Най-доброто ми предположение е, че машината е летяла ниско над земята през последния хилядоразкрач или някъде там.
— И сигурно ще кажеш, че това е една от причините да останат незабелязани от правителствените части — въздъхна Трр-гилаг.
— Сигурен съм, че това е била целта им — съгласи се Трр’т-рокик. — Които и да са „те“. Но ти не ме разбра. Както казах, двигателите бяха топли. Достатъчно топли, за да излъчват малко количество инфрачервена светлина. — Той мрачно се усмихна. — Както се оказа, достатъчна, за да мога да разчета серийните номера на производителя.
Трр-гилаг усети как зениците му за дневно виждане се свиват.
— Прочел си номерата? — възкликна той. — Значи сме ги хванали. Хванали сме ги за езиците!
— Спокойно, синко, спокойно — вдигна ръка Трр’т-рокик. — Няма да е толкова лесно. Не можем просто да обявим номерата и да ги накараме да си признаят. Както ти самият каза, тук е замесена някоя много важна клечка, а политическата мощ върви ръка за ръка с важността. Не можем да рискуваме да ни нанесат контраудар, който да съсипе целия ни род.
— Какво ще правим тогава? — настоя Трр-гилаг. — Ще си мълчим и ще ги оставим, така ли?
— Разбира се, че не — каза Трр’т-рокик. — Просто казвам, че по нормалния начин няма да стане. Засега Трр-пификс-а е добре — тя е посрамена, но поради някакви причини онзи, който стои зад всичко това, не иска да разгласява случилото се. Това означава, че разполагаме с време. Така че аз ще…
На вратата леко се почука.
В първия момент на Трр-гилаг си помисли, че му се е сторило. Но чукането се повтори. Трр’т-рокик проблесна и изчезна, за да се появи миг по-късно.
— Не зная — прошепна той. — Един зхиррзхианец, мъж, на средна възраст. Изглежда ми познат, но не се сещам откъде.
На вратата се почука за трети път, вече по-настойчиво.
— Остани да гледаш — прошепна на баща си Трр-гилаг и като събра целия си кураж, отвори вратата, готов на всичко.
— Здравейте, изследовател — каза Върховният вожд. — Радвам се, че сте успели да намерите начин да стигнете дотук. Мога ли да вляза?
Трр-гилаг преглътна. Точно това не фигурираше в списъка му от очаквани възможности.
— Разбира се, върховни вожде — каза той и се отмести.
— Благодаря. — Върховният пристъпи напред и Трр-гилаг веднага забеляза дразнещия пулсиращ звук, който го следваше. Зумер, при това вече активиран. Каквото и да предстоеше, явно Върховният го смяташе за поверително.
Но въпреки че не можеше да чува, Трр’т-рокик щеше да е в състояние да наблюдава. Това донякъде го успокои.
— Съжалявам, че ми се наложи да ви накарам да дойдете тук по такъв начин — обърна се Върховният към Трр-гилаг, който тъкмо затваряше вратата. — Но трябва да говоря с вас насаме.