— Във връзка с майка ми ли?
— Във връзка с войната. И с вашата теория, че може би има биохимична основа за агресивността на хората-завоеватели.
Трр-гилаг потисна гримасата си. Целият път дотук… за това?
— Тази теория надали е дълбока тайна, върховни вожде — нетърпеливо каза той. — Вече пуснах някои бележки за нея. Можехме да я обсъдим и в правителствения комплекс.
— Сигурно — спокойно отговори Върховният. — Но надали бихме могли да обсъдим неоторизираното вземане на част от фссс-органа на Прр’т-зевисти.
Трр-гилаг замръзна. Значи знаеха всичко. Сигурно Клнн-даван-а вече се намираше в ареста на Шаманв, а семейството й бе посрамено също като неговото…
— Не — едва успя да изрече той. — Сигурно не бихме могли.
Върховният леко се усмихна.
— Спокойно, изследовател, положението не е толкова лошо, колкото предполагате. Скоро сам ще се убедите. Поне засега никой друг не знае за вашата малка конспирация.
Трр-гилаг положи съществено усилие, за да накара ума си да заработи отново. Естествено Върховният можеше и да лъже. Но Трр-гилаг не виждаше каква полза би извлякъл от това. Оставаше му само да се включи в играта и да види докъде ще доведе всичко това.
— Мога ли да ви попитам как разбрахте?
— От един от старейшините на Прр’т-касст-а, разбира се. Вече бях наредил всичките ви комуникационни линии да бъдат пренасочвани към Оакканв и да минават през някой от правителствените старейшини. Изборът на Прр’т-касст-а затрудни пренасочването на тази връзка, но не го направи невъзможно. Но не това е важното. Важното е, че вие сигурно искате да отидете на Доркас заедно с изследовател Клнн-даван-а. Чудесно, защото аз искам същото.
Трр-гилаг се намръщи. Сериозно ли говореше Върховният?
— Не ви разбирам.
— Много просто. В базата на Доркас има трима пленници. Или може би пратеници, не знаем със сигурност. Един от тях е човек-завоевател. — Върховният погледна Трр-гилаг. — Другите двама са мрачанци.
Зениците за дневно виждане на Трр-гилаг се свиха. Мрачанци?
— Трябва да ви кажа, че не се доверявам особено на мрачанците, върховни вожде.
— Да, зная. И точно затова искам именно вие да разговаряте с тях. Още повече, че ще разполагате и с човек-завоевател за биохимичните си тестове.
— Разбирам. — Трр-гилаг внимателно погледна Върховния. — Трябва ли да приема, че всичко това е… не съвсем оторизирано?
Върховният отвърна на погледа му.
— Аз го оторизирам, изследовател. Това е всичко, от което се нуждаете.
— Да, разбирам това. Имам предвид…
— Зная какво имате предвид — прекъсна го Върховният. — И нямам нито време, нито намерение да обсъждам с вас политически въпроси. Вашите качества са ясни — вие сте добър професионалист и не отстъпвате пред авторитета на традициите, когато се налага да се направи нещо. Въпросът ми е също толкова ясен — отивате, или не?
— Разбира се, че ще отида — отговори Трр-гилаг. — Кога?
— Незабавно. — На лицето на Върховния сякаш се изписа облекчение. — Един кораб вече ви очаква на летището, на което кацнахте. Можете да оставите самохода там, ще го приберат по-късно.
— Добре. Но нямам никакъв личен багаж и оборудване.
— Дрехи и лични вещи ще намерите на борда на кораба. По пътя ще се отбиете на Базов свят девет. По всяка вероятност там ще намерите основната част от оборудването. Дайте на командира на кораба списък с липсващите неща. Всичко ще ви бъде изпратено оттук направо на Доркас. Това удовлетворява ли ви?
— Напълно — кимна Трр-гилаг. — Благодаря ви.
— Тогава тръгвайте. И още нещо. Командир Трр-мезаз докладва, че хората-завоеватели на Доркас са направили вероятно два опита да проникнат в района северно от базата ни.
— Да — потръпна Трр-гилаг. — Каза ми.
— Разбира се, командирът не може да обясни причината за това. — Гласът на Върховния стана твърд. — Но ние с вас няма какво да гадаем.
— Не — промърмори Трр-гилаг. Не, изобщо нямаше нищо за гадаене. — КИОРО.
— Да. И ако един от компонентите му е все още там, няма начин хората-завоеватели да го оставят на мястото му. Ако се наложи, вие сте оторизиран да разкажете на брат си всичко за това оръжие. И да предприемете каквото е необходимо, за да не могат хората-завоеватели да стигнат до него. Разбрахте ли?
— Да — кимна Трр-гилаг.
— Добре. Тогава вървете. И нито дума никому.
— Нито дума никому — потвърди Трр-гилаг и тръгна към вратата.
— И късмет — добави Върховният.
Успя да размени само няколко думи с баща си преди самоходът да излезе извън обсега на Трр’т-рокик. Каза му само, че напуска Оакканв и че той няма за какво да се безпокои.