— Какво имаш предвид?
— Всичко ми се вижда прекалено нагласено. Откриват огън срещу кораб на Какк’рр с оръжия срещу старейшини, но напълно игнорират въпроса ми за това. Спят през целия път от Базов свят дванадесет (което, както разбираш, е чудесно извинение да не отговарят на никакви въпроси) и се будят само колкото да разберем, че владеят езика на хората. Пристигаме тук и те отново идват в съзнание само за да предадат зов за помощ. Мислиш си, че след четири завъртания ще се оправят или поне ще се почувстват по-добре, но не знаеш дали това ще стане само от наблюденията върху поведението и метаболизма им.
Трр-гилаг се замисли. Пълната липса на контакт с мрачанците по време на пътуването също го безпокоеше.
— Все пак това не е необичайно — каза той. — Без детайлни познания за метаболизма и биохимията им наистина няма начин да определим доколко тежки са нараняванията им.
— Да — изсумтя Нзз-ооназ. — Колко удобно.
— Нима смятате, че са шпиони на хората-завоеватели? — попита един от групата.
— Това е едната възможност — отговори Нзз-ооназ. — Другата е да са примамки, изпратени да ни подхвърлят историята за поробена раса, която търси своите освободители. Ние се хвърляме да им помагаме, а те издебват момента и ни прерязват гърлата. Ние самите сме постъпвали така помежду си достатъчно пъти.
Известно време никой не проговори. Трр-гилаг отпиваше от питието си, слушаше откъсите от другите разговори и се оглеждаше. Следобедните посетители представляваха пъстра тълпа, която малко (ако не и никак) зачиташе старите традиции на длъжностно и кланово разделяне на зхиррзхианското общество. Конструктори и работници, квалифицирани професионалисти като изследователи и адвокати, дори воини от базите около Града на единството — всички те стояха, седяха и пиеха заедно. Навсякъде над и около тях се носеше облак старейшини, които слушаха, включваха се в разговорите или просто наблюдаваха. Някои от тях гледаха на това невиждано смесване на кастите с явно неодобрение. Други не откъсваха изпълнени с неприкрита завист погледи от храната и напитките.
И все пак повечето от тях имаха същото изражение, каквото се четеше и върху лицата на телесните. Подобно на всички останали, старейшините бяха разтревожени.
— Може би сме прекалено цинични — обади се друг от младежите. — Нищо чудно мрачанците да са съвсем искрени. Сега разбирам какъв ужас представляват тези хора-завоеватели.
Трр-гилаг погледна Нзз-ооназ. Лицето му беше мрачно. „Ако знаеше поне частица от истината“ — мислено отговори Трр-гилаг на младежа.
— Сигурен съм, че съвсем скоро ще разберем това от първа ръка — каза на глас той. — Нзз-ооназ, като стана дума за атаките на хората, потвърдено ли е вече, че корабите, атакували пирамидата на Изследователски свят осемнадесет, са същите, които удариха по нас пет тентарка по-късно?
— Не вярвам. Доколкото разбрах, в пирамидата на Изследователски свят осемнадесет е имало предимно конструктори и структурни инженери, чиято цел е била да проучат останките от онзи град. Не е имало никакви специалисти-ксенолози.
Трр-гилаг бавно кимна. Това означаваше, че не е имало никой, който да е в състояние да забележи дребните детайли в другопланетното лице, в типа на тялото или стойката, нито пък да запомни неразбираемите знаци върху корабите.
— Типично — коментира той.
— Напълно — мрачно се съгласи Нзз-ооназ. — Отегчени старейшини, които се чудят какво да правят. И никой не се е сетил да постави резен фссс-орган на някой ксенолог.
Трр-гилаг махна с език.
— Но погледнато сега, всичко изглежда много по-ясно — напомни Нзз-ооназ. — Имаш ли представа на кой клан е пирамидата?
— Не. Сигурно на някой от онези, които смятат изучаването на другопланетните раси за недостойно за зхиррзхианците. Нали знаеш — „единствено зхиррзхианците заслужават внимание“ и така нататък.
Внезапно се появи един старейшина. Тялото му преминаваше през масата. Тихият му глас едва не се изгуби в шумотевицата наоколо.
— Изследователи Нзз-ооназ и Трр-гилаг. Спешно съобщение — трябва веднага да се явите в медицинския център.
— Мрачанците? — Двамата скочиха на крака.
— Да — каза старейшината. — Жизнените им функции внезапно започнаха да отслабват. Според изследователи Глл-боргив и Свв-селик, може би умират.
— Искам още данни — разпореди се Нзз-ооназ и си запробива път през препълненото заведение. — И кажи на Свв-селик да приготви животоподдържащата система.
— Слушам. — Старейшината изчезна.
Тръгнаха към изхода. Младежите от тяхната маса оформиха нещо като клин, който разчистваше пътя им. Тъкмо отминаваха бара, когато старейшината се върна.