— Кръвното налягане се е понижило с петнадесет процента. Дишането е забавено и неравномерно. Мозъчните вълни са отслабнали с двадесет процента. Клетъчният метаболизъм е паднал с осем процента. Животоподдържащото оборудване е включено. Изследовател Свв-селик назначи по четири дози премарин колатин.
— Кажи му да внимава. Предозирането с неизпитани лекарства може да ги убие.
— Слушам.
Старейшината отново изчезна. Когато се върна, те вече бяха на изхода.
— Никаква реакция към премарина. Приготвят се шест дози проподин мианторис. Изследовател Свв-селик смята, че няма друг избор, освен да рискува.
Нзз-ооназ изруга. Групата бързаше под покритото с тъмни облаци небе.
— Кажи му, че идваме. Искам да зная има ли признаци за алергични реакции.
— Слушам.
— Хайде. — Нзз-ооназ посочи наляво. — Там е колата. Ще стигнем за три стоудара.
— Да се надяваме, че ще успеем — кимна Трр-гилаг.
Не успяха. Минаваха през входния тунел, когато старейшината им извести, че и двамата пленници са мъртви.
Изкараха почти цял тентарк в разпитване на дежурните техници и изучаване и на най-малките подробности от събитията, предшестващи смъртта на мрачанците. След това дойде ред на аутопсиите — още четири тентарка усилена работа. После започнаха дискусиите, правеха се още анализи и проучвания — и така през цялата нощ.
Когато на другата сутрин, един тентарк след мрачното разсъмване, им наредиха да се явят в личната приемна на Върховния вожд, Трр-гилаг се чувстваше изморен като никога. И напълно обезкуражен.
— Изводът е, че не знаем защо умряха — каза в заключение Нзз-ооназ. — Може да е резултат от раните им, от внезапното активиране на някакъв микроорганизъм, с който са се заразили на Базов свят дванадесет или някъде другаде. А може да е нещо съвсем друго.
— Чакайте малко. — Гласът на Върховния вожд бе мрачен. — Те бяха най-перспективният източник на информация за хората-завоеватели, както и евентуални съюзници. И не можете дори да ми кажете защо са умрели?
— Съжалявам — каза Нзз-ооназ с треперещ глас, изправен пред погледите на Върховния вожд и четиримата говорители. — Разбира се, ще продължим нашите проучвания. Но без да сме запознати с расата им, едва ли ще можем да научим нещо повече.
— Ясно. — Известно време погледът на Върховния се местеше върху всеки от четиримата изследователи, изправени пред него, сякаш ги бичуваше. — Нека чуем предложенията ви. Изследовател Свв-селик?
— Знаем къде се намира главната планета на мрачанците — каза Свв-селик. — Предлагам да изпратим делегация, която да върне телата на пратениците и да установи пряка връзка с тях.
— Да преговаряме с раса, която нападна кораб на Какк’рр? — иронизира го Хгг-спотиб.
— Нямам предвид невъоръжен пратеник — уточни Свв-селик. — Но бих искал да напомня на Върховния вожд, че мрачанците са подчинена раса. Може да се допусне, че всичко, което знаят за нас, им е било внушено от хората-завоеватели. В такъв случай атаката им срещу кораба на Какк’рр може да е просто израз на паника.
Трр-гилаг погледна Нзз-ооназ. В главата му се въртеше разговорът им в „Раят за лакомника“.
— Не мисля, че един дипломат ще изпадне в паника — промърмори той. Предполагаше, че говори достатъчно тихо, за да го чуе само Нзз-ооназ. Но грешеше.
— Имате забележка ли, изследовател Трр-гилаг? — обади се Квв-панав.
Трр-гилаг се намръщи. Беше прекалено късно да се измъкне.
— Чудех се, говорителю, дали цялата тази история с мрачанците не е много внимателно подготвена клопка.
— Подготвена от кого? От хората-завоеватели?
— Или от самите мрачанци. Нека Върховният вожд и говорителите да си припомнят, че на практика ние не знаем нищо за тази раса.
— Не съм съгласен — възрази Свв-селик. — В човешкото устройство, което изследователският кораб на Тоо’рр намери след битката, имаше няколко записа, отнасящи се до мрачанците. От тях ставаше ясно, че са подчинени на хората-завоеватели.
— Моето уважение към Свв-селик, но бих поставил под съмнение всички твърдения в записите на това устройство — каза Трр-гилаг. — За мен остава напълно неясен характерът на отношенията между хората-завоеватели и другите раси, попадащи се в тяхната зона на влияние.
— А названието „Завоеватели без причина“? — контрира Свв-селик. — Стига, Трр-гилаг. Самото име е достатъчно красноречиво.
— Име, споменато от мрачанците — напомни Трр-гилаг.
— Което връща спора там, откъдето започна.
— Правилно ли ви разбирам, изследовател Трр-гилаг? — обади се Квв-панав. — Да не би да се опитвате да защитавате хората-завоеватели?