Трр-гилаг се насили да издържи свирепия поглед на говорителя.
— Защитавам принципа, че всяко заключение трябва да се основава на проверени факти, говорителю на Дхаа’рр. Хората…
— Хората-завоеватели атакуваха група от четири изследователски кораба, изследовател — прекъсна го Квв-панав. — Трябва ли да ви напомням, че атакуваха и вашата група на Базов свят дванадесет? Още колко факти са ви необходими?
— На Базов свят дванадесет те спасяваха един от своите — не се предаваше Трр-гилаг. — Нима зхиррзхианците не биха постъпили по същия начин в подобна ситуация?
— А какво ще кажете за оръжията срещу старейшини на Изследователски свят осемнадесет? — намеси се Хгг-спотиб. — А убийството на Прр’т-зевисти на Доркас?
— Е, изследовател? — попита Върховният.
Трр-гилаг преглътна.
— Съгласен съм, че това са явни признаци за варварството на хората. Но личният ми опит с пленника Фелиан Кавана не се вмества в картината. Да вземем например опита му за бягство. Когато се качи на борда на мрачанския кораб, той нямаше повече нужда от мен или от техника. Но не ни направи старейшини, въпреки че това едва ли щеше да му е много трудно, особено като се имат предвид мускулите му.
— Може би е мислел, че не може да си позволи загубата на време — предположи Върховният.
Трр-гилаг отрицателно махна с език.
— Не. Видяхте записите. Ръцете му могат да счупят врата на зхиррзхианец само с едно движение.
— Тогава може да си е мислил, че ще има нужда от вас по-нататък — нетърпеливо каза Квв-панав. — Смятам, че този разговор е само загуба на време. Каквато и да е етиката на хората-завоеватели, за нас е повече от ясно — те са изключително сериозна заплаха за зхиррзхианците. Трябва да използваме всяка възможност колкото се може по-бързо и решително.
За известно време настъпи тишина. След това Върховният вожд кимна, почти против волята си.
— Ще наредя на върховното командване да подготви малка флотилия за експедиция до планетата на мрачанците — каза той. — Нзз-ооназ, назначавам ви за говорител на мисията.
Квв-панав се размърда в креслото си.
— С цялото си уважение, върховни вожде…
— Предполагам — продължи Върховният, — че бихте искали изследователите Свв-селик и Трр-гилаг да ви придружат… — той направи кратка пауза, само колкото да наблегне на думите си — както и изследовател Глл-боргив.
Нзз-ооназ кисело погледна Трр-гилаг. Той отговори на погледа му. Внимаваше да не изтърве нещо, което да даде повод на говорителя на Дхаа’рр да се нахвърли върху него. Навярно Глл-боргив имаше достатъчно качества, но едва ли би понесъл някой друг да е начело на една толкова важна мисия. Дори Квв-панав да беше твърдо убеден, че това трябва да си остане работа на Дхаа’рр, кланът разполагаше с много по-добри кандидати. Например Клнн-даван-а…
Трр-гилаг притисна език към небцето си. Разбира се, че говорителят не би се спрял върху нея, дори да бе най-добрият специалист във всичките осемнадесет свята. Не и след кашата, която Трр-гилаг бе забъркал на Базов свят дванадесет.
— Говорителите нямат нищо против, надявам се. — Върховният огледа присъстващите. — Е, добре. Колко време ще ви е необходимо да се приготвите, изследовател Нзз-ооназ?
— Това донякъде зависи от оборудването и персонала, който вие и върховното командване решите да изберете — каза Нзз-ооназ. — Вероятно между шест и осем завъртания.
— Добре. Мисията ще тръгне от военния космодрум до Града на единството след осем завъртания. Дотогава ще бъде подбрана малка група дипломати и воини, които ще пътуват с вас.
— Надявам се, избрани с помощта на Върховния съвет и одобрени от него? — намеси се Квв-панав.
Сянка на изненада премина по лицето на Върховния вожд.
— Разбира се.
(обратно)Трр-мезаз се намръщи на реещия се пред него старейшина и каза:
— Да, вече подочухме нещо за тази дипломатическа мисия при мрачанците. Прости невежеството ми в политиката, братко, но това ми се струва малко прибързано.
Старейшината кимна и изчезна. Трр-мезаз се извърна в креслото си и погледна през прозореца към селището на хората-завоеватели и люлеещата се растителност извън очертанията му. Отначало идеята да организира главен щаб на Доркас в сграда, направена от другопланетна раса, донякъде му харесваше. Но през последните единадесет завъртания чувството му за удобство значително беше намаляло. Като се изключеха спорадичните нападения, хората-завоеватели все така мълчаливо оставаха в планинската си база.
Дори прекалено мълчаливо. Единственото логично обяснение беше, че подготвят сериозна контраатака.