— „Не, не знаех — последва отговорът. — Кога е станало това?“
— Преди около тридесет завъртания — каза Трр-мезаз. — Тя е в една малка къща южно от Тръстиковото село.
Нова пауза.
— „Но аз говорих с нея приблизително по същото време, Трр-мезаз. Точно преди да ме пратят на Базов свят дванадесет. Изобщо не стана дума за някакво местене.“
Трр-мезаз въздъхна.
— Можеш да я разпиташ за подробности, като се видите. Баща ни ще ти каже по-точно къде се намира новият й дом. И ще ти разкаже някои подробности.
Предполагаше, че ще последва нова пауза, но отговорът пристигна след обичайното забавяне. Очевидно Трр-гилаг беше разбрал, че темата не е подходяща за разискване пред старейшините.
— „Добре. Пази се, братко. Надявам се следващата ни среща да не бъде при посещението ми на родовия храм.“
— Ще се пазя — увери го Трр-мезаз. — Ти също, особено при тази експедиция.
— „Добре. Всичко добро, братко.“
— Всичко добро, Трр-гилаг — въздъхна Трр-мезаз. — Свързочник, можете да освободите линията.
— Слушам. — Старейшината изчезна и се върна почти веднага. — Линията е освободена, командир. Желаете ли нещо друго?
— Не точно сега. Върнете се към задълженията си.
На прозрачното лице на старейшината за миг се изписа нещо като неприязън.
— Слушам — каза той и изчезна.
— Но не и с готовност — промърмори Трр-мезаз, докато се обръщаше към четеца. Това се наричаше сдържаност. Все пак изобщо не можеше да вини старейшините, че са му ядосани. Бяха донесени тук, за да служат като връзка на войската на Доркас с родината. Използването им в качеството на защита беше решение на Трр-мезаз, отчасти породено като отговор на ограничения контингент воини, който му бе отпуснат, както и просто защото идеята изглеждаше не чак толкова лоша.
Още тогава никой не мислеше така. А след изчезването на Прр’т-зевисти старейшините бяха на ръба на открит бунт — настояваха да премести пирамидите в рамките на защитаваното пространство и несъмнено повтаряха исканията си пред Върховния съвет и върховното командване.
Трр-мезаз въздъхна. Не, страховете на Трр-гилаг, че говорителят на Дхаа’рр се опитва да постави преграда между клана и рода Трр, не бяха никаква параноя. А след грешката на Трр-гилаг на Базов свят дванадесет и собствената му издънка тук изобщо нямаше да се учуди, ако и самите лидери на клана Кеера’рр не решаха да отлъчат рода.
А последствията от всичко това щяха да засегнат по-младия му брат много по-силно, отколкото той предполагаше. Или поне по-силно, отколкото можеше да допусне.
Трр-мезаз с усилие прогони тази мисъл. Трр-гилаг му беше брат, но в момента дори бъдещето на семейството и рода му трябваше да бъде поставено на заден план пред задачата му тук, на Доркас. Противно на оптимистичните официални твърдения, Трр-мезаз подозираше, че са застанали на прага на една дълга и вероятно унищожителна война.
А в подобна ситуация действията на един обикновен сухопътен офицер на незначителен вражески свят можеха да се окажат толкова важни, колкото всичко останало, случващо се на огромни разстояния оттук.
Той извади карта на селището и околностите и тъкмо започна да търси подходящо място за нов лагер, когато тишината беше разцепена от воя на сирената.
— Тревога! — ненужно извика той на воините в командно-наблюдателната зала, докато се опитваше да спре звука. Появи се един старейшина. — Всички свързочници да докладват за действията на врага — нареди Трр-мезаз и стана от креслото си.
— Слушам — каза старейшината и изчезна.
Един от воините подаде глава през вратата на кабинета му.
— Имаме сигнал от „Повелителен“, командир — извика той. — Флотилия от седем бойни кораба на хората-завоеватели е навлязла в системата. Ще бъдат в обсега на оръжията на блокиращите сили приблизително след шест стоудара.
Появиха се четирима старейшини.
— Не откриваме никакви признаци на движение от страна на хората-завоеватели, командир — докладва един от тях.
— Ще има — отговори им Трр-мезаз и тръгна към вратата. — Всички да се отдалечат на максимално разстояние от централните си точки и да продължат да обикалят. И недейте да гледате само към планините. Хората-завоеватели са хитри. Моментално докладвайте, ако забележите нещо.
В командно-наблюдателната зала всичко кипеше. Трр-мезаз спря за миг на прага и се загледа във воините си. Особено внимание обръщаше на опашките им. Нямаше признаци на паника. Независимо че нямаха опит, атаката по време на десанта и последвалите набези срещу базата ги бяха калили. Над воините мълчаливо се носеха неколцина старейшини, готови да предадат заповедите на Трр-мезаз до отрядите, защитните установки, четирите пирамиди и до всеки, който беше извън зоната за пряка комуникация, установена в рамките на селото. За щастие, самите старейшини също не показваха признаци на паника. Всички те бяха ветерани, предимно от войните, водени преди три или четири поколения срещу други другопланетни врагове.