Макар и малобройни и неопитни, сухопътните сили на Доркас имаха добър потенциал. Трр-мезаз можеше само да се надява, че това ще е достатъчно, за да издържат онова, което предстоеше.
— Докладвайте — разпореди се той и влезе в залата.
— Всички защитни системи са в пълна готовност, командир — каза един от воините. — Всеки патрул обикаля поверения му участък.
— Имаме пряка лазерна връзка с камерите на кораба — добави друг.
— Добре — каза Трр-мезаз. Несъмнено върховният командир Дклл-кумвит и подчинените му щяха да са прекалено заети, за да разговарят с него, но поне имаше възможност да наблюдава сражението в космоса. — Пожелайте им късмет и запазете тишина, докато не ви повикат.
— Слушам, командир — каза воинът и се обърна към монитора си.
— Май моментът настъпи, а? — разнесе се спокойният глас на втория командир Клнн-вавги.
— Имаш предвид контраатаката? — Трр-мезаз отрицателно махна с език. — Не. Това е само проверка, втори. Няколко кораба, съпроводени с въздушна атака, може би известно количество сухопътни войски. Просто проверяват силата ни или се опитват да ни объркат.
— Може би. — Клнн-вавги огледа стаята и присъстващите. Сигурно също си мислеше за липсата на опит у воините. — Дано си прав.
— На твое място не бих мислил така — хапливо отбеляза Трр-мезаз. — Би трябвало да се надяваш да греша. Така ще бъда разжалван, а ти ще можеш да се насладиш на властта.
— Подобни непристойни думи могат само да променят отношението ми към подобна власт — отвърна му със същия тон Клнн-вавги. — Доколкото мога да преценя, именно ти си правилният избор за тази длъжност. А всички политически сплетни на клановете да вървят по дяволите.
Трр-мезаз се усмихна. Съществуваше лоялност към рода, към клана и към командването. Но имаше и нещо друго. И то стоеше над всичко.
— Благодаря ти, приятелю — каза той. — Дано мислиш по същия начин, когато говорител Квв-панав ти предложи мястото ми.
— Вече го направи — отговори Клнн-вавги. — Казах му точно това, което чу преди малко. Ще вдигнеш ли изтребителите във въздуха?
Няколко мига Трр-мезаз остана вцепенен. Регистрира въпроса едва с крайчето на съзнанието си. Коментарът му за Квв-панав беше просто присмех над опитите на говорителя да наложи политическото влияние на Дхаа’рр навсякъде. Но да се окаже, че Квв-панав вече е правил точно това…
— Командир? — обади се Клнн-вавги.
Трр-мезаз направи усилие да се съсредоточи върху непосредствените си задачи. Както бе споменал Клнн-вавги, сплетните на клановете да вървят по дяволите.
— Не. Ще оставим всичките си въздушни сили по местата им.
Зениците за нощно виждане на Клнн-вавги се присвиха.
— Командир, но…
— Оставяме ги по местата им, втори — повтори Трр-мезаз и погледна мълчаливата група старейшини над себе си. Естествено, бяха чули целия разговор. Което означаваше, че най-късно след две завъртания старейшините от всички осемнадесет свята ще знаят, че говорителят на Дхаа’рр е правил опити да го измести от поста му. Чудесни клюки, които ще се разнищват с интерес и наслада. — Говоря сериозно, Клнн-вавги — продължи той, — това е най-доброто, което можем да направим. Наземната ни защита би трябвало да се справи с всичко, ако не броим двата изтребителя копърхед. Искам да запазим изтребителите до момента, в който намерим начин да се справим с тях.
— Извинете ме, командир — обади се един от старейшините, отдели се от реещата се група и застана пред него. — Трябва да заявя, че споделям мнението на втори командир Клнн-вавги относно изтребителите. Ситуацията силно наподобява клопката, която ни устроиха чиг в битката при Ко Роаддо. Бях там, в сухопътните сили, състоящи се от…
— Битката при Ко Роаддо няма нищо общо с това — прекъсна го Трр-мезаз, като си наложи просто да не му изкрещи да си затваря устата. Ако му даваха по един тентарк всеки път, когато някой старейшина се мъчеше да го поучава, изхождайки от личния си опит, отдавна щеше да се е пенсионирал с почести. — Първо, враговете ни не са чиг. И второ, воините копърхед явно са прекалено ценни за хората-завоеватели, за да ги жертват с лека ръка.
— Не знаете обаче дали техният командир мисли по същия начин — възрази старейшината. — Не е необходимо задължително да ги жертва. Ако копърхед могат да му донесат победа, би трябвало да е глупак да не ги използва.