— Ясно. — Клнн-вавги предаде заповедта на воина пред монитора и отиде до Трр-мезаз. — Изглежда, че основните сили на хората-завоеватели се приготвят да отстъпят. Поне каквото е останало от тях. — Той махна към основния монитор. — Какво става със сухопътните воини?
— Правят нещо напълно лишено от смисъл — изръмжа Трр-мезаз. — При последния доклад се намираха тук и се движеха в тази посока по протежение на хребета.
— Накъде са тръгнали? — намръщи се Клнн-вавги.
— Добър въпрос. Не се приближават нито до северната пирамида, нито до селището.
— Може би това е единствения маршрут с подходящо прикритие? — колебливо предположи Клнн-вавги.
— Не — отговори Трр-мезаз. — Точно там е работата. Този хребет тук — виждаш ли го? Води почти на югозапад, право към онази група хълмове. Пътят предлага поне същата защита и би ги извел право срещу нас. А биха могли да следват другия хребет и да излязат при пирамидата.
— Може пък просто да са се заблудили — изсумтя Клнн-вавги. — Да пратя ли два изтребителя да ги прогонят?
Трр-мезаз гледаше монитора и се мъчеше да се постави на мястото на врага. Добре. Ако целта им бе селището или северната пирамида, тогава бяха объркали посоката. Ами ако бяха просто примамка, подобно на коптера над южната пирамида? Още нещо, което да отвлече вниманието на зхиррзхианските сухопътни сили от онези изтребители?
А може би се опитваха да го накарат да си помисли точно това? Възможно ли бе коптерът — а защо не и изтребителите? — да са целели отклоняване на вниманието от сухопътните им части? Може би се опитваха да се доберат до нещо друго, извън самото селище?
— Когато пристигнахме, имаше две действащи оръжия срещу старейшини. — Трр-мезаз докосна по рамото воина пред монитора. — Покажи ми къде се намираха.
— Слушам, командире. — Езикът на воина пробяга по клавиатурата. Миг по-късно се появиха два мигащи знака — на северния край на селището и на един хълм на няколко хилядоразкрача в западна посока. — Въздушните ни сили ги унищожиха в началото на десанта — добави воинът.
— Зная — каза Трр-мезаз. Но хората-завоеватели вече бяха показали, че разполагат с преносими оръжия срещу старейшини. А ако някъде там имаше и още някое от мощните…
— Да пратя ли изтребителите? — попита Клнн-вавги. Трр-мезаз извади езика си. Беше настъпило време за командирско решение… и риск.
— Не. Нека се придвижат още малко в същата посока. Може да разберем накъде са се запътили.
Опашката на втория командир трепна.
— Не съм сигурен, че идеята е добра — каза Клнн-вавги. — Вече знаем, че някои от оръжията им действат извън границите на пряка видимост. Ако се приближат прекалено, може да се окаже доста опасно.
— Зная — каза Трр-мезаз. — Но смятам, че рискът си заслужава.
— Командире, ако мога да…
— Командире, вражеската флотилия се оттегля — обади се един от воините.
Трр-мезаз погледна към монитора, предаващ картина от „Повелителен“ — точно когато последният кораб на хората-завоеватели избяга. Всичко бе свършило, поне засега.
— Опитай да разбереш какви са пораженията на нашите — нареди той.
— Да, командире. Но ще отнеме известно време — там горе сигурно са доста заети. Момент… Командире, според „Повелителен“ е имало лазерна връзка с повърхността точно преди врагът да се оттегли.
Последни съобщения. Или заповеди.
— Разбрано. Дръжте очите си отворени. Може да последва втора вълна.
— Не мисля — каза Клнн-вавги. — Сухопътният отряд май също се оттегля.
Трр-мезаз се обърна към старейшината, който се рееше недалеч от Клнн-вавги.
— Сигурен ли си?
— Върнаха се тук, командире. — Старейшината показа мястото на картата. После изчезна и се върна почти моментално. — Сега са тук. Вървят натам, откъдето дойдоха.
При това доста бързо, ако се вярваше на преценките на старейшината.
— Провери дали не носят със себе си нещо, което го е нямало преди. Или дали не са оставили нещо.
— Слушам. — Старейшината отново изчезна и се появи малко по-късно. — Не и на двата въпроса. Поне нищо, което да не може да се носи в ръка. Да направя ли по-подробен оглед?
— Не е необходимо. — Старейшините и без това не разполагаха с подробен списък на вещите на хората-завоеватели. — Явно са се отказали от замисъла си. Какъвто и да е бил той.
— Все още разполагаме с достатъчно време да ги ударим преди да стигнат планините — отбеляза Клнн-вавги. — Изтребителите и двата сухопътни отряда могат да заобиколят фланговете им. Да се разпоредя ли?