Трр-мезаз бавно местеше езика в устата си и размишляваше. Разбира се, от тактическа гледна точка, трябваше да постъпи точно така, както предлагаше вторият командир. Всеки убит вражески воин бе воин по-малко срещу тях. Да не говорим за моралните щети, които се нанасяха върху хората-завоеватели.
Ако атакуваха сега, частите му щяха да се ползват с тактическо превъзходство благодарение на старейшините в северната пирамида. Това щеше да е шанс да преодолее недоверието у върховния командир Дклл-кумвит и останалите от върховното командване относно използването на старейшините с тактически цели. И — не на последно място — да сложи край на обвиненията, които се сипеха върху него от инцидента с Прр’т-зевисти.
Да, можеше да ги унищожи без особени усилия. Но това можеше да ги накара да се откажат от втори опит — каквато и да бе целта им…
— Не.
Внезапно настъпи пълна тишина.
— Извинете? — внимателно каза Клнн-вавги.
— Ще ги оставим да вървят накъдето са тръгнали — повтори Трр-мезаз и извърна глава от монитора. — Естествено старейшините ще продължат да ги наблюдават. Двата изтребителя също остават в готовност. Но няма да атакуваме, щом се отдалечават от селището и пирамидите.
Клнн-вавги прочисти гърлото си.
— С ваше позволение…
— Те искаха да се доберат до нещо, втори — каза Трр-мезаз. — До нещо важно. Искам да съм сигурен, че ще се почувстват в достатъчна безопасност, за да опитат отново.
— Ясно — каза Клнн-вавги, но по тона му личеше, че изобщо не е така. — Какво зяпате? — обърна се той към воините. — Имаме маса работа. И все още не е сигурно дали хората-завоеватели няма да решат да се доберат до мястото на катастрофата. Действайте.
Воините се обърнаха към мониторите си. Клнн-вавги продължи да ги гледа още известно време, след което се доближи до командира.
— Рисковано е, Трр-мезаз — тихо каза той. — Нямам предвид само от тактическа гледна точка. Надявам се, че знаеш какво правиш.
— И аз се надявам — призна Трр-мезаз. — Историята ще ни съди.
— Това няма да попречи на хиляда говорители да напишат свои версии на историята.
— Така и така ще го направят. Родът Трр има политически проблеми и мнозина зхиррзхианци ще се опитат да натрупат капитал от това. Такова е естеството на политиката.
— Така е — неохотно призна Клнн-вавги. — Въпреки че подобни неща не би трябвало да се допускат при военно положение. Дано само върховното командване прояви достатъчно разум да не се води по прищевките на Върховния съвет.
— Мисля, че ще го направи — каза Трр-мезаз, като замислено прекара език по небцето си. — Нещо се е случило през последните две завъртания. Във върховното командване са станали по-сериозни от всякога.
— Знаеш ли, мислех си за същото — бавно каза Клнн-вавги. — През първите няколко завъртания след атаката срещу изследователските кораби всяко съобщение от върховното командване беше напудрено и оптимистично. Дори радостно, сякаш с нетърпение са очаквали подобно предизвикателство. После всичко се промени. Внезапно.
Трр-мезаз кимна. Съобщенията и заповедите ставаха все по-сбити и строги, а върховното командване започна трескаво да подготвя нови и нови части, които да хвърли срещу врага.
И ето ги тук, без необходимата им екипировка, открити под ударите на врага, опитващи се с всички сили да се задържат на един определено второстепенен свят. Същото беше положението с частите на другите светове на хората-завоеватели.
Защо?
— Те знаят нещо, Клнн-вавги — тихо каза Трр-мезаз. — Научили са нещо за хората-завоеватели и то ги е изплашило. Нещо, което не могат или не желаят да ни съобщят.
— Би могло и така да е. А може някой от гениите им да си е дал сметка, че нашите осемнадесет свята са изправени срещу техните двадесет и четири.
— Може би — каза Трр-мезаз. — Ако данните от онова записващо устройство са верни. Лично аз далеч не съм убеден, че то не е добре обмислена измама. Записващо устройство, пълно с невярна информация, пасва много добре на образа на завоевателите. В края на краищата, може да се окаже, че експедицията при мрачанците изобщо не е прибързана.
— Мрачанците ли?… А, да. Онази, новата раса. Значи експедицията ще тръгне, така ли?
— Така чувам — каза Трр-мезаз. — Искам да следите отблизо изтребителите, които отиват към мястото на катастрофата. Все още има вероятност сухопътният отряд да е просто опит за отвличане на вниманието.
— Може би. — Клнн-вавги погледна към монитора. — Какво целяха според теб?
— Не зная — каза Трр-мезаз. — Но в общи линии бяха в същия район, когато взеха резенчето на Прр’т-зевисти.