— Звучи интересно — бавно каза Клнн-вавги. — Аз си мислех, че тогава искаха да разгледат по-ясно пирамидата. Мислиш ли, че там има нещо скрито, което им трябва?
— Или се опитват да монтират някакво оръжие, което действа извън границите на пряка видимост. Или се опитват да достигнат до някакво подземно хранилище или система от тунели. — Трр-мезаз махна с език. — И не искам да им дам време да съберат толкова сили, че да не сме в състояние да ги спрем.
— При сегашната ситуация надали има такава възможност — изсумтя Клнн-вавги.
— За съжаление, ситуациите рядко остават непроменени — сухо забеляза Трр-мезаз.
— Прав си — отстъпи Клнн-вавги. — Добре, ще наблюдавам изтребителите. А ти?
Трр-мезаз отново погледна монитора.
— Първо искам да се убедя, че онзи отряд наистина се оттегля. След това… ще накарам старейшините старателно да претърсят района. Ще се опитаме да ги изпреварим.
(обратно)В голямата метална стая бе тихо. Изненадващо тихо, отегчително и много, много самотно. Идеално място за медитация и отдаване на спомени, както вече беше решил Прр’т-зевисти.
Идеята изглеждаше добра, или поне не по-лоша от всичко, което се беше случило дотогава. Първата грешка беше на група едно — всеки бе еднакво виновен за нея. Никой не забеляза сухопътните воини на хората чак до момента, когато те се намираха буквално на върха на северната пирамида. Зхиррзхианските воини сториха всичко възможно, но без своевременната помощ на старейшините реагираха неточно и със закъснение. Хората вече бяха достигнали пирамидата, но вместо да я унищожат, просто се помотаха наоколо, бръкнаха в нишата на Прр’т-зевисти, взеха резена от фссс-органа му и си заминаха.
Неговият резен. Реейки се на границата на светлия свят, Прр’т-зевисти се взираше в тънкото парче плът, лежащо в малката кутия. Бяха го отрязали от неговия фссс-орган преди малко повече от седемнадесет цикъла, но той си спомняше събитието толкова ясно, сякаш се беше случило предишното завъртане. Процедурата бе съвсем нова за времето си — въведена само преди два цикъла — и повечето от приятелите му се кълняха, че никога няма да позволят някакви техници да им режат фссс-органите с ножовете си. Но Прр’т-зевисти винаги си беше падал малко авантюрист, а възможността да избира между две различни места, вместо да бъде прикован към едно, му се стори изкусителна. Малко пресметливост, малко скука, малко натиск от страна на приятелите му — и той включи името си в списъка.
Допускането на хората до пирамидата беше първата грешка. Втората просто я следваше. Вместо да се опитат с всички сили да унищожат или поне да разбият врага, зхиррзхианците правеха всичко възможно нападателите да се върнат в планината.
Естествено, тогава никой не смяташе това за грешка. Един точен изстрел щеше да изпари резена и да запрати Прр’т-зевисти най-безцеремонно при основната му точка в родовия храм на Прр. Старейшините със сигурност бяха направили всичко възможно да убедят командир Трр-мезаз да не поема подобен риск — позиция, която самият Прр’т-зевисти би подкрепил изцяло, ако не го бяха изтръгнали толкова бързо извън обхвата на другите. А като се има предвид защо командир Трр-мезаз беше поставил пирамидите на свързочниците извън селището, нищо чудно през ума му да е минала перверзната идея Прр’т-зевисти да изиграе ролята на шпионин на вражеска територия.
През първите два-три тентарка от своя плен той се спотайваше в сивия свят, откъдето не можеше да вижда и чува нищо освен неща, случващи се в непосредствена близост с резена му. Трябваше стоически да издържи неудобствата и определено болезнените манипулации, които извършваха върху него.
В действителност никоя от тях не предизвика толкова неудобства, колкото при самото отрязване на резена преди седемнадесет цикъла. Естествено нямаше начин да се използват обезболяващи средства. И въпреки че използваха изстуден скалпел, не се размина без болка. Но далеч по-неприятна — поне за него — беше самата гледка. Докато имаше физическо тяло, той бе виждал запазен фссс-орган и знаеше, че от техниката на запазване около органа с размер на пръст се образува тънка и твърда обвивка. Но до момента на операцията нямаше представа, че или с течение на времето, или от нещо друго вътрешността на фссс-органа се превръща в полутечна, подобна на желе субстанция. Тя бавно се стичаше по скалпела на лечителя, подобно на сок от кавра. Въпреки че изглеждаше мъртва и разлагаща се, той отлично си даваше сметка, че течността е пълна с живот и енергия. Гледаше потресен, със смес от отвращение и гордост, докато най-сетне техниците не приключиха с рязането и не поставиха двете парчета изправени, за да предотвратят по-нататъшна загуба на субстанцията. След това приложиха някакви нови запазващи вещества, които породиха у него странно усещане за парене. Двата разреза бяха зашити и техниците обявиха операцията за успешна. Щом отвращението и болката отминаха, за да отстъпят място на скуката и умората, Прр’т-зевисти загуби интерес.