Явно хората също бяха загубили интерес към резена. Щом се стъмни и другопланетяните се оттеглиха да вечерят, Прр’т-зевисти отново застана на края на светлия свят и започна да се оглежда.
Само че беше подценил лукавството на врага. Мястото, където беше оставен резенът, беше буквално претъпкано с метал — метални оръжия, метални инструменти, дори нещо, което приличаше на метални контейнери. Подобно на всеки старейшина, той знаеше, че не може да се премине през обработен метал. Но до този момент не знаеше, че ефектът се простира много отвъд същинското физическо пространство, което заема металът. Всяко парче сякаш хвърляше еквивалента на сянката в сивия свят — ясно очертан район с абсолютно същата форма, каквато би имала и в светлия свят, ако до нея се постави източник на светлина — и точно толкова непреодолим, колкото и самият метал. Очевидно това беше свързано по някакъв начин с основната му точка. Въпреки това никак не се учуди, че никога не е чувал за подобен ефект.
И докато се мотаеше наоколо, погълнат изцяло от метала и сенките, хората задействаха капана си.
Той стоеше тук в тъмното — той или тя, Прр’т-зевисти все още не знаеше. Стоеше и го чакаше да се появи… и въпреки че Прр’т-зевисти го забеляза, макар и със закъснение, човекът нададе победоносен писък, който отекваше в главата му и след като избяга панически в сивия свят.
Известно време остана там — треперещ, без никакво желание да се върне и да рискува да бъде видян отново. Това бе глупаво, разбира се — да се опитва да се крие в сивия свят, докато резенът оставаше в ръцете на хората. След малко чу гласове, долови движение и събра кураж да надникне отново.
Точно за да види как един човек отнася резена му към кутия с размерите на стая, издигаща се над купчините около нея. Кутия с дебели стени и също толкова дебела врата. Осветена и оборудвана с маса и лавици, отрупани с оборудване.
Стая, изцяло направена от метал.
На Дхаранв, света на Дхаа’рр, имаше стая, подобна на тази тук. Щом обявиха операцията за успешна, лечителите и техниците предложиха да поставят резена там и да отделят още един от него. Металът според тях щял да помогне за по-бързото му прикрепване към току-що направения резен и да премахне всички неудобства и болката от самия фссс-орган. Всички бяха много ентусиазирани от цялата тази идея — факт, който по-скоро го порази, отколкото го накара да изпита подозрение. Но той предпочете да не играе ролята на опитно животно и учтиво отказа.
Но хората не бяха поискали разрешение от него. Нито пък щяха да го направят. А това означаваше истински затвор.
Трябваше да се махне веднага. Достигна до края на достъпния район, мяташе се из принудително намалената полусфера, която му беше останала от всичкия този метал наоколо, трескаво опипваше за основната опорна точка, която да му осигури ясен и безопасен курс към сигурността на родовия храм. Нищо. Сканира звездите, като се питаше какъв е шансът Доркас да се завърти към родния свят на Дхаа’рр в няколкото мига, които бяха необходими на човека да стигне до кутията. Но звездите се виждаха трудно дори от най-близката до светлия свят точка, а съзвездията тук бяха съвсем различни… Трябваше да се върне при резена (той вече се намираше до самата стая), обратно при опорната си точка… Да се върне при резена… той вече се намираше почти вътре в стаята… достъпното пространство за миг намали обема си почти до нула… да се върне…
И точно в мига, в който се добра до резена, вратата с трясък се затвори.
Оттогава досега Прр’т-зевисти имаше време да обмисли станалото поне хиляда пъти. Чудеше се какво ли трябваше да направи, за да предотврати случката. Може би трябваше да прояви повече внимание, когато се показа за първи път? Или не трябваше да бяга в сивия свят подобно на уплашено дете, след като го бяха забелязали? Естествено, вече беше прекалено късно, но не трябваше ли още преди седемнадесет цикъла да позволи на техниците да отделят втори резен? Сега той щеше да е поставен на някой от осемнадесетте свята, готов да го приеме.
Или може би трябваше да поеме най-големия риск? Да остане в рамките на своя район, докато хората поставят металната преграда между него и резена?
През последните няколко завъртания тази мисъл го спохождаше все по-често и по-често. Тя винаги го разтърсваше. Ефектът на основната точка беше познат на зхиррзхианците още от праисторически времена, докато двойната точка, породена от самия фссс-орган и резена, се появи практически преди двадесет цикъла. Времето едва беше достатъчно, за да може да се свикне с идеята. И прекалено малко, за да се стигне до ситуация, наподобяваща дори в най-общи черти тази, в която се беше оказал. Предполагаше, че ако го бяха отделили от резена, щеше просто да си виси тук, докато някой не махне металната бариера към родовото светилище на Прр и не го пусне да се прибере.