Совалката кацна на летището до Цитаделата — някогашната твърдина на клана Кеера’рр и все още негова политическа и културна столица. Родовата територия и храмът на Трр се намираха на триста хилядоразкрача оттук, върху хълмовете между два малки притока на река Амт’бри. Един товарен самолет тъкмо се готвеше да потегли натам. С малко красноречие и многозначително показване на пропуска за правителствения комплекс Трр-гилаг успя да си осигури място.
— Към къщи, а? — попита пилотът, когато машината се издигна и пое по курса си. Беше зхиррзхианец на средна възраст, с бръчки около очите и белег на устата. Знаците върху туниката му говореха, че е от рода Хгг, от който произлизаше и сегашният говорител на клана. — Иска ти се да избягаш поне за малко?
— За съвсем малко — отговори Трр-гилаг. — Трябва да се връщам в Града на единството след няколко завъртания.
— О! — Пилотът му хвърли изпитателен поглед. — Чувам, че във Върховния съвет са полудели от онази история с хората-завоеватели. Имаш ли нещо общо с това?
— Цялата ни раса има — отговори Трр-гилаг, за кой ли път потресен от скоростта, с която се разпространяваха новините. Не бе минало и едно завъртане, откакто Върховният вожд бе използвал за първи път определението „хора-завоеватели“, а то вече бе в речника на един нищо и никакъв пилот на разстояние четири хиляди хилядоразкрача от столицата.
— Затънали сме до върховете на езиците си, доколкото разбрах — мрачно каза пилотът. — Дядо ми ми разказа за това вчера. Силни воини, ужасни оръжия, а в добавка и онези неща за унищожаване на старейшини, които използват, без да се замислят. Знаеш ли нещо за това?
— Същите слухове — неопределено каза Трр-гилаг. Искаше му се да знае каква точно информация е била допусната от Върховния съвет до публиката. Последното нещо, което му трябваше, бе да започне да разпространява още слухове. Особено предвид положението, в което се намираше. — Дядо ти на някой от изследователските кораби ли е бил?
— Не, но е научил от първа ръка. Един от неговите стари колеги има приятел, който разговарял лично с първата братовчедка на един от старейшините от мисията.
— Наистина информация от първа ръка — заключи Трр-гилаг. Щом старейшините се бяха разприказвали, значи новината бе обиколила всички осемнадесет свята, независимо дали това бе станало официално, или не. — Аз обаче не бих изпаднал в паника. И ние имаме доста добри оръжия.
— Сигурно — каза пилотът. — Просто се надявам да не сме лапнали нещо, дето не можем да преглътнем. Това не са ти онези нещастни три чигски свята, нали така?
— Войната не започна по наша инициатива — напомни му Трр-гилаг, внезапно обзет от угризения и чувство за нещо, което приличаше на вина. Настойчивите твърдения на Фелиан Кавана, че не хората са открили първи огън… — Не забравяй, те стреляха първи.
— Да, така казват — колебливо отговори пилотът. — Естествено, винаги могат да кажат подобно нещо.
— Сигурно си прав — промърмори Трр-гилаг и се загледа през прозореца, потънал в собствените си съмнения. С малко късмет, след един-два тентарка щеше да научи истината за битката.
Територията на клана Кеера’рр заемаше по-голямата част от плодородната долина на река Кее’мисс’ло — от делтата почти до изворите й от блатата Фмм’таа. Тъй като почти нямаше естествени прегради, които да защитят земите му от нашествията на съседите, кланът бил принуден да се превърне в най-могъщия военен фактор в района. А военната сила неминуемо води до политическа борба. Така Кеера’рр се оказал въвлечен в една непрекъсната поредица от съюзи, предателства и конфликти, които съставляваха основната част от зхиррзхианската история. Политическите сблъсъци, от своя страна, изисквали все по-голяма военна мощ, тя пораждала нови конфликти и така нататък.
Повечето от клановите и родовите водачи от онова време бяха изчезнали — фссс-органите им били унищожени по времето на Втората и Третата война на старейшините. Трр-гилаг често се чудеше как ли биха реагирали, ако можеха да видят промените, направени от наследниците им.