— Не си загубил кой знае какво — увери го Трр-гилаг. — Да знаеш колко пъти ми се искало да бях избрал пътя на пазител, особено докато се криех от какви ли не стихии по другите планети.
— Но никога не би го направил — решително каза Трр-тулкож. — Прекалено си добър в мисленето. И прекалено слаб в стрелбата.
— Много съм ти благодарен.
Трр-гилаг погледна през рамото му към храма.
— Как е той?
— Не чак толкова зле — отговори Трр-тулкож. — Разбира се, почти всички преживяват шок. Трябва време, за да се свикне. А той е там едва от половин цикъл. Но болестта го беше подготвила донякъде за прехода. Най-трудно им е на онези, които стават старейшини при внезапни инциденти.
— Да — промърмори Трр-гилаг, внезапно обхванат от чувство за вина. Не беше виждал родителите си цяла вечност. Трябваше да намира време за това, независимо от темпото, което налагаше работата му. Брат му Трр-мезаз успяваше, въпреки отговорностите и несгодите на военния живот. — Как я кара майка ми?
— Е, това е съвсем друга история — каза Трр-тулкож. — По-добре обаче да я чуеш от баща си.
Опашката на Трр-гилаг трепна. Беше се оказал прав — наистина имаше нещо недоизказано в думите на Трр-мезаз по време на последния им разговор.
— Разбирам. Е, тогава ще отида да го повикам.
— Намини пак преди да си тръгнеш — отговори Трр-тулкож. — Може и да намерим време да побъбрим преди да се запилееш отново в космоса.
— Ще се опитам — увери го Трр-гилаг. — Въпреки че не мога да обещая със сигурност. Очертава ми се доста напрегнат график.
— Колко жалко — каза Трр-тулкож и махна с език в израз на иронично разочарование. — Ех, младежи… чакате само да пораснете и да избягате от къщи…
— Благодаря ти, дядо, ще се видим отново — хапливо му отговори Трр-гилаг и се насочи към храма. Естествено, стига да пожелаеше, Трр-тулкож може да го вижда през цялото време, както и колегата му в съседния купол. Това бе една от най-добре пазените тайни на защитните куполи — при затворена врата те ставаха напълно прозрачни отвътре.
През тях можеше лесно да се наблюдава. И също толкова лесно да се стреля. Независимо от критиките срещу традициите, старейшините не можеха да си позволят да рискуват, когато ставаше дума за защитата на родовите храмове.
Отблизо храмът впечатляваше още по-силно. Висок девет разкрача (три пъти повече от височината на пирамидата, установена на Базов свят дванадесет), той съдържаше четиридесет хиляди ниши. Трр-гилаг нямаше никаква представа в коя от тях се намира баща му, но това всъщност нямаше никакво значение. Гласът му можеше да достигне до всеки фссс-орган.
— Трр’т-рокик? — повика той. — Аз съм. Трр-гилаг.
Последва слаб проблясък и пред него се появи баща му.
— Здравей, синко. — Гласът му бе тих, но все така топъл, както го помнеше от малък. — Радвам се да те видя.
— И аз теб, татко. — Трр-гилаг не можеше да сподави вълнението си. Баща му и въпреки това не точно баща му. Баща му като безплътен дух, но с гласа и бледия образ на онова, което бе представлявало тялото му преди да бъде предадено на огъня.
Баща му като старейшина.
Трр-тулкож беше прав. Трябваше много време, за да свикнеш с подобно нещо.
— Добре изглеждаш — каза Трр’т-рокик. — Разбрах, че си на Оакканв. Очаквах, че ще се свържеш с мен по-рано.
— Извинявай — каза Трр-гилаг. — Бях ужасно зает.
— И аз така чух. — Баща му го погледна внимателно. — Чух също, че не всичко е наред.
— Така е. — Трр-гилаг хвърли поглед нагоре към храма. — Това е едно от нещата, които бих искал да обсъдим.
— Е, днес по една случайност съм свободен — малко криво се усмихна Трр’т-рокик. — Какво ще кажеш да се поразходим?
По-далеч от нежелани очи и уши.
— С удоволствие. — Трр-гилаг се обърна и закрачи по тревата.
Гледката не беше кой знае каква. Теренът се издигаше слабо към оградата, след което се спускаше, за да достигне до скалния отвес по-нататък. След него следваше гориста долина, през която лъкатуши един от по-малките притоци на Амт’бри. Отвъд дърветата можеха да се забележат някои от по-високите кули на главния град на рода Хлим.
— Лидерите на Трр отново обсъждат построяването на нов храм — каза Трр’т-рокик. — Опитах се да ги убедя да го построят долу в гората, за да можем да чуваме реката.
— Никога няма да го направят — каза Трр-гилаг. — Не и до реката. Рискът от наводнение е прекалено голям.
— Наводнение — изсумтя Трр’т-рокик. — Амт’бри не е излизала от бреговете си поне от двеста цикъла насам. Но си прав — мнозина ще се уплашат. Понякога си мисля, че старейшините са най-страхливите създания във вселената.