— Не можеш да ги виниш — сви рамене Трр-гилаг. — Предполагам, че когато си толкова близко до тайните на смъртта, е съвсем естествено да правиш всичко възможно да не ги узнаеш.
— Сигурно — въздъхна Трр’т-рокик. — Лично аз съм на мнение, че да се ужасяваш при мисълта за поемане и на най-малкия риск не е начин да се живее.
Трр-гилаг се загледа в долината.
— Сега рискуваме всички — каза той. — Без изключение.
— Да — съгласи се Трр’т-рокик. — Хората-завоеватели. Ти си ги виждал отблизо, Трр-гилаг. Какво мислиш?
— За хората или за риска?
— И за двете.
Трр-гилаг притисна език към небцето си.
— Не зная, татко. Наистина не зная. Те са страшни врагове, в това няма съмнение. Но в същото време има неща, които не си пасват. Например непоследователността в агресивността им.
— Но в края на краищата те са другопланетяни — напомни му Трр’т-рокик. — Не можеш да очакваш преценките и поведението им да съответстват на нашите.
— Вярно е — каза Трр-гилаг. — Но има и друга възможност. Хората може просто да не са агресори, както сме свикнали да мислим за тях.
— Какво говориш? — намръщи се Трр’т-рокик. — Те нападнаха първи.
Трр-гилаг отново погледна надолу към реката.
— Освен ако Върховният съвет и върховното командване не са прави.
Почти усети погледа на баща си.
— Имаш предвид, че са се объркали?
— Или че просто не са прави.
Един дълъг миг единственият нарушаващ тишината звук беше шумоленето на листата под тях, Трр-гилаг продължаваше да гледа реката. Не смееше да обърне очи към баща си и да види изражението му.
— Даваш ли си сметка какво говориш — най-накрая проговори Трр’т-рокик. — Обвиняваш Върховния съвет, че преднамерено е започнал война. Тоест — че са излъгали народа на зхиррзхианците.
— Зная — каза Трр-гилаг. — Да не би да твърдиш, че нашите управници не могат да лъжат?
— Надали — изсумтя Трр’т-рокик. — Но все пак, всеки лъже за нещо. За лична изгода, за да избегне наказание или друга неприятност. Но какво би накарало Върховния съвет да излъже, че хората-завоеватели са нападнали първи?
— Не зная. Но не мога да подмина твърденията на човека Фелиан Кавана просто така. Чух го със собствените си уши. И той беше абсолютно убеден, че зхиррзхианските кораби първи са открили огън.
Трр’т-рокик отново изсумтя.
— Тоест обвиняваш правителството в лъжа и същевременно приемаш, че един така наречен човек-завоевател говори истината?
— Сигурно изглежда по този начин — допусна Трр-гилаг. — Но през цялото време на плена си той не спираше да твърди едно и също. Прекалено дълго. Не вярвам някой лъжец да е способен да държи на думите си толкова време.
Трр’т-рокик отново замълча.
— Не ми казваш всичко това само за да чуеш мнението ми по въпроса. Какво искаш?
Трр-гилаг събра целия си кураж.
— Два от изследователските кораби са били на Кеера’рр. Надявах се, че ще можеш да уредиш да се срещна с някой от старейшините, които са били на борда.
— Така си и знаех. Имаш ли представа какви могат да бъдат последствията от подобен разговор?
— Склонен съм да рискувам.
— Не става дума за това какво рискуваш ти — ледено отвърна Трр’т-рокик. — Имах предвид старейшината. Ако върховното командване разбере, че е издавал военни тайни, ще го махнат от поста му на свързочник. Склонен ли си да приемеш подобно нещо на съвестта си?
— Не — отговори Трр-гилаг. Почувства се засрамен. Изобщо не си беше помислил да разгледа нещата от подобна гледна точка. С появата на резените рязко се увеличиха видът и броят неща, които можеха да се вършат от старейшините — от простото участие в линиите за междузвездна комуникация до изискващите по-висока квалификация професии като тези на планетните изследователи или асистенти в научни изследвания. Но въпреки всичко работните места бяха ограничени. При наличието на повече от триста милиона старейшини, жадни да запълнят по някакъв начин времето си, не беше лесно да поемеш риска завинаги да загубиш работното си място. — Съжалявам. Трябваше да се сетя за това.
Последва нова пауза.
— Въпросът е много важен за теб, нали, синко? — Гласът на Трр’т-рокик отново беше станал топъл.
— Да — отговори Трр-гилаг. — И си заслужава риска. Но само за мен, за никой друг.
Трр’т-рокик въздъхна.
— Чакай тук. Ще видя какво мога да направя — каза той и изчезна.
Трр-гилаг се облегна на оградата и се загледа в дърветата и реката. Замисли се върху вечния проблем какво да се прави с непрекъснато растящия брой старейшини.
От една страна, това можеше да разглежда просто като проблем на съхраняването. Храмът зад него разполагаше с четиридесет хиляди ниши за фссс-органи и на рода Трр му бяха трябвали близо двеста цикъла, докато се заемат всички. Един втори храм, независимо къде го разположеха, сигурно щеше да върши работа поне още толкова време.