От друга страна обаче въпросът бе невероятно сложен и засягаше всеки аспект на зхиррзхианската култура. В миналото всички бяха живеели заедно, старейшините се бяха движели свободно из домовете и живота на своите деца, внуци и правнуци. За мнозина старейшини това беше бил единственият начин на съществуване. Ето защо те смятаха, че така би трябвало да бъде и занапред.
Но нищо не остава същото, независимо от силата на хилядолетните традиции. Със смяната на основната концепция за устройството на обществото се беше сменила и представата за ролята на старейшините в него.
Трр’т-рокик се появи отново, този път в компанията на друг старейшина.
— Това е синът ми, изследовател Трр-гилаг — каза Трр’т-рокик, като го посочи с език. — Той участваше в изследователската група, изучавала пленения човек-завоевател. Това — посочи спътника си той — е Бвее’т-хиббин, твой далечен роднина по майчина линия. Той е бил един от свързочниците на „Далечен изследовател“.
Трр-гилаг трепна. Това беше един от четирите кораба, осъществили първия контакт с хората.
— За мен е голяма чест да се срещна с вас.
— Да. — Бвее’т-хиббин наблюдаваше събеседника си подчертано недружелюбно. — Значи ти си онзи. Сигурно не те интересува, изследовател, но според мен ти си лично отговорен за това един от моите правнуци да се пресели преждевременно в родовия храм.
— Да, зная. — При болезнения спомен за провала Трр-гилаг отново трепна. — Седмина други също станаха старейшини при нападението.
— А знаеш ли, че той все още не е на себе си? — продължи Бвее’т-хиббин. — Изминаха вече седем завъртания, откакто пристигна, а все още е в шок. Цели седем! И никой не може да каже със сигурност кога ще се оправи.
— Не можеш да обвиняваш Трр-гилаг за това — меко каза Трр’т-рокик. — Базов свят дванадесет се намира на двеста и петдесет светлинни цикъла от Оакканв. Първоначалното прикрепване към основната точка от такова разстояние неминуемо ще бъде съпроводено с тежка травма. Това е цената, която плащаме за завладяването на звездите.
Гневът от лицето на Бвее’т-хиббин изчезна, за да се замени с изтощение.
— Вероятно цената е прекалено висока, Трр’т-рокик — каза той с нещо като въздишка. — Някое завъртане ще отидем прекалено далеч и ще хвърлим новите старейшини в лудост, от която те никога няма да се оправят.
— Може и да е така — каза Трр’т-рокик. — Но тази граница е все още прекалено далеч. Ако изобщо съществува. Аз самият твърдо вярвам в силата и издръжливостта на зхиррзхианския дух.
— Дано да си прав. — Бвее’т-хиббин вече беше спокоен. — Разбрах, че имаш въпроси, Трр-гилаг. Какво е онова нещо, което искаш да разбереш, а само аз съм в състояние да ти кажа?
— Прекарах дълго време с човека-пленник, свързочнико — каза Трр-гилаг. — Той непрекъснато твърдеше, че ние сме стреляли първи, а не те.
— И ти вярваш на някакъв другопланетянин вместо на собствените си лидери? — изсумтя Бвее’т-хиббин.
— Искам да съм сигурен, че няма някаква грешка.
— Тогава чуй и повярвай, изследовател Трр-гилаг — безцеремонно започна Бвее’т-хиббин. — Аз бях там… и беше повече от ясно, че хората-завоеватели нападнаха първи.
— Сигурен ли си? — попита Трр’т-рокик.
— Когато боен кораб обсипе резена ти с оръжие срещу старейшини, няма начин да не бъдеш сигурен — рязко каза Бвее’т-хиббин. — Моли се никога да не ти се случи да изпиташ подобна болка.
Той извърна поглед.
— Така и не спряха — продължи Бвее’т-хиббин. Гласът му беше съвсем тих. — Изпълниха всичко наоколо с болка, ракетите им сякаш я фокусираха в себе си… не спряха дори след като превърнахме корабите им в прах… — Той погледна Трр-гилаг. — Всички продължиха да стрелят с изключение на твоя пленник. Единствено той по собствено желание изключи оръжието си. Точно това привлече първоначално вниманието ни. Наред с опита му да премести капсулата си извън района на битката. Нашият командир предположи, че това е свидетелство за по-ниска степен на агресивност, и реши да го заловим за по-нататъшни изследвания. Но ти сам видя какво произтече от това решение — завърши той.
Трр-гилаг кимна. Усещаше горчивина в устата си. Значи така стояха нещата. Очевидно Фелиан Кавана бе знаел за оръжието срещу старейшини, щом бе изключил своето. И го бе лъгал през цялото време.
— Разбирам — промърмори той.
— Има ли нещо друго? — попита Бвее’т-хиббин.