— Не. — Фелиан Кавана го бе лъгал. И въпреки това той все още не можеше да повярва. — Благодаря, Бвее’т-хиббин. Аз и родът ми сме задължени на твоя род.
— На твое място не бих споменавал рода си — посъветва го Бвее’т-хиббин. За първи път в думите му прозвуча нещо като хумор. — Особено в положението, в което се намираш. Желая ти късмет. Ако не за друго, то поне за честта на Кеера’рр.
— Благодаря — сухо отговори Трр-гилаг. — Няма да позволя честта на Кеера’рр да пострада.
— Всичко добро — кимна Бвее’т-хиббин и изчезна.
— Е, това успокои ли страховете ти? — попита Трр’т-рокик.
— Донякъде — неохотно каза Трр-гилаг. — Само да можех да разбера дали хората имат свои собствени старейшини…
— Да, разбрах за бъркотията във Върховния съвет, която си предизвикал с предположението си. Наистина ли вярваш, че подобно нещо би могло да е истина? Или просто си искал да ги изтръгнеш от самодоволството им?
— Не съм искал подобно нещо — отговори Трр-гилаг. — А дали е истина, или не — наистина не зная.
— Използването на оръжия срещу старейшини не е задължително да доказва нещо — отбеляза баща му. — Всички другопланетни раси, на които сме се натъквали, са ни нападали по същия начин. И въпреки това никоя от тях не е имала старейшини.
— Зная — каза Трр-гилаг. — Но има и нещо друго. Например фактът, че са използвали оръжията си пряко срещу пирамидата на Изследователски свят осемнадесет, означава, че са знаели много добре какво правят. А и онзи белег с дължината на фссс-орган върху корема на пленника, който тепърва трябва да се обясни. Между другото, точно затова не наредих да го убият при опита му за бягство. Ако имат старейшини, той просто щеше да се окаже у дома.
— Да — замислено каза Трр’т-рокик. — А и да не забравяме открадването на резена на Прр’т-зевисти на Доркас.
Опашката на Трр-гилаг трепна.
— Значи се е разчуло?
— Нима не очакваше? — възрази баща му. — Не беше много умно да отваряш дума за това, Трр-гилаг.
— Зная — въздъхна Трр-гилаг. — Някои от членовете на Върховния съвет никак не бяха очаровани.
— Доста по-меко определение, отколкото предполагаш — мрачно каза Трр’т-рокик. — Носят се слухове, че лидерите на Дхаа’рр се готвят да преразгледат одобрението си на предбрачното ти споразумение с Клнн-даван-а.
Трр-гилаг го погледна. Зениците му за дневно виждане се превърнаха в тънки цепки.
— Не могат да го направят — протестира той. — Вече дадоха съгласието си.
— Зная — каза Трр’т-рокик. — Но след инцидента на Базов свят дванадесет и ролята на брат ти Трр-мезаз за загубата на резена на Прр’т-зевисти кланът Дхаа’рр е бесен на целия род Трр. И като се има предвид, че повечето от старейшините не бяха склонни да позволят сближаването на Дхаа’рр и Кеера’рр още от самото начало…
Трр-гилаг притисна силно език към небцето си. Още от самото начало подозираше, че провалът му е причина лидерите на Дхаа’рр да не посочат Клнн-даван-а за член на мрачанската група, а да изберат вместо нея далеч по-некомпетентния Глл-боргив.
— Вече има ли някакви официални стъпки? — попита той.
— Нищо, доколкото зная. Това означава ли, че ще се опиташ да им попречиш?
— Именно — каза Трр-гилаг. Шокът от предателството се смени с гняв. Вече се беше наложило двамата с Клнн-даван-а да се изправят срещу старейшините и от двата клана, както и срещу глупавите древни предразсъдъци срещу междуклановите бракове. Май щеше да им се наложи да повторят всичко отново. — Трябва веднага да се свържа с Клнн-даван-а. Искам да научи какво става.
— Съветвам те да говориш с нея лично — предупреди го Трр’т-рокик. — Ако старейшините на Дхаа’рр разберат, че знаеш, сигурно ще упражнят още по-силен натиск върху лидерите на клана.
— Да — каза Трр-гилаг. — Проблемът е, че тя се намира на Грий и изследва чиг. Едно завъртане отиване и връщане.
— Толкова ли е ограничено времето ти?
— Прекалено ограничено — каза Трр-гилаг. — Но ще трябва да се справя с това, което имам. — Той се поколеба. — Ти не каза какво е било мнението на рода на Клнн-даван-а.
— Не съм чул нищо за това. Но те съветвам да приемеш, че са все още с теб, поне докато не чуеш обратното. В рода й са свестни… — Трр’т-рокик направи кратка пауза. — Естествено, няма нужда да казвам, че и твоят род ще те поддържа по всякакъв начин.
— Благодаря — каза Трр-гилаг. — Това ми помага.
— Поне емоционално — каза баща му. — Иска ми се нашите два рода да имаха повече политическо влияние в клановете си. Но това цял живот да си специалист по керамика не ти носи кой знае какъв престиж. Особено… — Той млъкна и направи странен нетърпелив жест с език. — По-добре действай, ако искаш да се добереш до Грий. Ако ти остане време, мини отново преди да заминеш, където те праща Върховният съвет. Предполагам, знаеш, че не е необходимо да идваш чак дотук. На разстояние до сто хилядоразкрача от храма можеш да осъществиш пряка връзка с Трр-тулкож или с някой друг пазител и те могат да ме изпратят при теб.