— Хм. — Старейшината се взираше в картите. — Резервацията ще бъде на ваше име. Плащането трябва да се извърши най-късно един тентарк преди заминаването.
— Разбирам — каза Трр-гилаг. Веднага след въвеждането на дебитно-кредитната система преди сто цикъла старейшините бяха почнали да пренасят номерата на кредитните карти от купувачите до продавачите. Но с разширяването на системата някой със закъснение се беше сетил, че старейшините, които са способни да запаметяват цели откъси от разговори, няма да имат никакъв проблем със запомнянето на номера. Всичко бе приключило, когато хванаха неколцина старейшини, успели да отмъкнат близо половин милион от фалшиви заявки и прехвърляния. — Благодаря ви.
Старейшината изсумтя отново и изчезна.
— Няма защо — промърмори Трр-гилаг и се облегна в креслото. Седем тентарка. Повече от достатъчно. Можеше да отиде до Тръстиковото село и да види майка си.
И да разбере какво е онова, което баща му и брат му не желаеха да му съобщят.
Въздъхна. Не беше честно. Изобщо не беше честно. Войната с хората беше достатъчна беда за всеки. А една семейна и една лична криза освен това му идваха прекалено много.
Но проблемите бяха налице и той трябваше да се справи с тях по възможно най-добрия начин. Трр-гилаг се отпусна в креслото, затвори очи и се опита да поспи.
(обратно)Тъканният анализатор издаде сигнал за завършена работа. Звукът едва се чу от плющенето на стените на подслона. Клнн-даван-а остави писалката си и отиде до апарата, като оглеждаше стените по пътя си. Вятърът доста се беше засилил през последния половин тентарк и нямаше никакви признаци, че ще утихне скоро. Ако бурята не отминеше след един-два тентарка, щеше да им се наложи да се откажат от допълнителните проби тази вечер.
— Отвън взе да става доста шумно — обади се от другия край на подслона асистентът й Бкар-отопо. Тонът му беше малко изнервен. — Колко силни са ветровете тук?
— Не се безпокой, всичко ще е наред — отговори му Клнн-даван-а, приведе анализатора в режим на изчакване и направи разпечатка. — Тези подслони могат да ни защитят от всичко, което Грий може да хвърли срещу нас. Поне през този сезон.
— Да, чувал съм истории за бурите по време на равноденствията — поде темата Бкар-отопо. — Случвало ли ти се е да присъстваш на такова нещо?
— Няколко пъти — каза Клнн-даван-а. Разпечатката вече се намираше в ръцете й и тя направи бърз преглед на цифрите. Обещаващо. Определено обещаващо. Може би този път щяха да успеят да открият ключа към генетичното преобразуване. — Не бих искала да съм в подобен подслон в такова време, но постоянните сгради издържат без проблем.
— Сигурно и тогава е доста впечатляващо…
— И същевременно чудесно и вдъхновяващо — прекъсна го тя й му подаде разпечатката. — Ще вкараш ли това в записващото устройство? И след това направи съпоставка с останалите проби.
— Слушам, изследовател — с готовност каза той и избута стола си към рекордера. — Ще вземем ли още проби тази вечер?
— Стига вятърът да утихне.
— Тъкмо за това си мислех — колебливо каза Бкар-отопо. — В най-добрия случай, малките на чиг са доста непредсказуеми. Да не говорим как ще се отрази на поведението им буря като тази.
— Всичко ще бъде наред — увери го Клнн-даван-а и отново насочи вниманието си към вятъра. Не беше ли утихнал малко? Май да. — Ще надникна отвън да видя дали бурята отминава.
— Да дойда ли с теб?
— Не, ще се оправя. Няма да се отдалечавам много.
— Мога да пратя някой старейшина да те придружи — настоя той и посегна към звънеца.
— Ще се оправя — повтори тя. — Защо не се заемеш със сравненията?
Последва нещо като въздишка.
— Слушам, изследовател — отново каза той и неохотно се обърна към машината.
Клнн-даван-а отиде до вратата и започна да закрепва котките на краката си, като клатеше глава наум. За пореден път се чудеше какво да прави с Бкар-отопо. Току-що излязъл от училище, прилежен и жаден за нови знания, той направо беше идеалният асистент.
Но, за съжаление, започваше постепенно да хлътва по нея.
Стискаше здраво куфарчето на излизане, но въпреки това вятърът за малко не го изтръгна от ръцете й. Борейки се с поривите, тя затвори вратата. Слънцето на Грий отдавна се беше скрило зад хоризонта и й се наложи да спре за момент, докато зениците й за нощно виждане се разширят достатъчно, за да се пригодят към тъмнината. Няколко мига по-късно виждаше достатъчно добре каменистата земя под краката си и се отправи покрай останалите подслони към ръба на плитката яма, в която се бе настанила групата.