Разбира се, най-простото решение бе да уреди преместването на Бкар-отопо в някоя от останалите три групи дхаа’ррски изследователи, които се намираха на Грий. Това щеше да му помогне да я забрави и може би да се завърти около някоя, която не е с десет цикъла по-възрастна от него и няма сключено предбрачно споразумение. Ако успееше да уреди нещата по подходящ начин, той дори нямаше да разбере, че именно тя е станала причината за прехвърлянето.
Но проблемът бе, че можеше и да разбере. И ако можеше да съди по собствения си опит, когато бе на деветнадесет, това щеше да му се отрази ужасно. Докато беше малка, Клнн-даван-а винаги се смяташе за съвсем обикновена — средна хубост, никакви особени качества и далеч по-ниска от средната комуникативност и родово положение. Наистина, умът й бе доста остър, но тя така и не разбра, че това може да й помогне да промени отношението на околните към себе си. Така стояха нещата, докато не откри, че й е интересна ксенологията и изучаването на другопланетните култури. Тогава започна да се чувства като у дома си в компанията на съмишленици. А когато приятелството й с Трр-гилаг започна да се превръща в нещо повече, тя вече бе достатъчно уверена в себе си, за да поеме риска да бъде наранена.
За съжаление, Бкар-отопо далеч не бе стигнал до този етап. Въпреки това тя трябваше да предприеме нещо, и то скоро. Годежните нишки, които носеше винаги, изобщо не го спираха. Нито пък името на Трр-гилаг, което тя споменаваше във всеки удобен случай. Явно се налагаше да му каже как стоят нещата. Открито и без заобикалки.
И след това да го премести.
Вече беше стигнала до ямата и оградата срещу хищници, която ограждаше лагера. Вятърът тук бе по-силен и поривите му сякаш правеха всичко възможно да я съборят. Тя се приюти до една скала, вдигна ръце, за да предпази очите си, и погледна небето.
Имаха късмет. Между хълмовете и планината зад тях ясно се виждаше характерното скупчване на облаци, което означаваше край на бурята. Още десет — най-много двадесет — стоудара и вятърът щеше да утихне. Нямаше проблем двамата с Бкар-отопо да отидат до фермата на За Мингчма за още проби.
Тя се облегна на скалата и се загледа към хълмовете. През гъстата мрежа на оградата се виждаха светлините на петдесетина чигски къщи, разпръснати безпорядъчно по склоновете на хълмовете и дори в полите на планината. Повечето от местните бяха фермери, които правеха всичко възможно, за да осигурят препитанието си от бедната почва. Държаха се настрана от зхиррзхианската изследователска група, но поне не проявяваха онази открита враждебност, с която се сблъскваха в градовете и селищата в низините.
Погледът й се спря върху един участък и Клнн-даван-а се намръщи. Нещо не беше наред с оградата около малките. Тя се загледа по-внимателно. Зениците й се разшириха максимално. Стана малко по-светло…
Дебелият ствол на някакво дърво, навярно съборено от вятъра, беше паднал върху оградата и я притискаше към земята.
Тя измъкна комуникатора от пакета на колана си. Гледката отново се промени, когато се отвориха зениците й за виждане в инфрачервения спектър. Комините на къщите и димът, който излизаше от тях, се превърнаха в нежно сияние. В дворовете на близките къщи се виждаха по-големи и безформени неща — малки, които се свиваха едно към друго, за да се предпазят от вятъра, или безцелно се мотаеха насам-натам, без да обръщат внимание на стихията.
В района зад падналата ограда нямаше нищо.
— Страхотно — промърмори Клнн-даван-а и насочи комуникатора към пирамидата в центъра на лагера. Успя да чуе слабия звук на звънеца, монтиран на върха й. Тя се притисна отново към скалата, като се взираше в тъмнината…
Пред нея се появи един старейшина.
— Да, изследовател?
— Оградата при фермата на Ка Чагба е паднала — извика тя през вятъра. — Малките са се измъкнали. Ще отида да ги потърся. Кажете на директора Прр-еддси и го помолете да прати някого да ми помогне.
— Идеята не е добра — извика в отговор старейшината. — Особено в буря като тази. Могат да станат агресивни.
— Всичко ще бъде наред — увери го Клнн-даван-а. — Била съм в тази ферма няколко пъти и малките ме познават, както и всеки друг зхиррзхианец. Не мисля, че ще ми създадат проблеми.
— Няма да могат да ви подушат от вятъра — възрази старейшината. — Рискът е прекалено висок.
— Не чак толкова. Както и да е, поемам го. А, кажете на Прр-еддси да прати някого да предупреди и семейство Ка Чагба. Нищо чудно да не знаят, че малките им ги няма. Да действаме.
— Слушам, изследовател — с нежелание каза старейшината. — Не се отдалечавайте много, веднага ще ви пратя някого.