Палците й натиснаха спусъка на стингера и яркият лазерен лъч проряза въздуха. Светлината премина през разширените й зеници и ужасната болка в очите и главата погълна всичко и я остави в ужасяваща тъмнина. Тя отчаяно размахваше стингера, без да знае накъде го насочва, ревът на вятъра се смесваше с рева на друдокий, чу как предпазителят на оръжието се премести в режим на самоунищожение, усети миризмата на хищника…
Друдокий се хвърли върху нея и я просна на земята. Стингерът й отлетя настрана. Тя се задъха от болката, от горещината и тежестта на хищника, който я притискаше към студените камъни. С последни сили забеляза, че отново и отново се мъчи да разреже дебелата кожа с ръбовете на езика си…
И изведнъж тежестта изчезна. Клнн-даван-а отвори очи — не беше разбрала кога ги е затворила — и видя група зхиррзхианци, наклякали около нея.
— Добре ли си? — загрижено попита Бкар-отопо, приближи се до нея и я хвана за рамото. — Ти… директор Прр-еддси, тя е цялата в кръв!
— Всичко е наред — изхриптя Клнн-даван-а и махна окуражително с ръка, докато се мъчеше да си поеме дъх. — Нищо ми няма. Това е кръвта на друдокий.
— Сигурна ли си — попита Прр-еддси от другата й страна.
— Да — каза Клнн-даван-а. — Сигурно е бил мъртъв още преди да ме достигне.
— Размина ти се — изръмжа Прр-еддси. — Имаш страхотен късмет, че вече не си станала старейшина.
— Зная — каза Клнн-даван-а. Побиха я тръпки като се огледа. Лицето и тялото й бяха лепкави от кръвта на друдокий, която вече изстиваше и се превръщаше в лед. Главата й още бучеше от заслепяването, тялото я болеше от падането, а езикът й гореше от киселия вкус на кожата и кръвта на хищника, както и от собствената й отрова.
Но не бе станала старейшина и тялото й все още бе цяло. Наистина беше извадила невероятен късмет.
— Радвам се, че го разбираш — изръмжа Прр-еддси. — Вярвам, че никога няма да забравиш този урок. Никога, в никакъв случай недей да излизаш сама в такава опасна обстановка. Ако Рка’т-мсоци-а не ни беше предупредила, друдокий щеше да ти види сметката.
Значи затова Рка’т-мсоци-а беше изчезнала.
— Повярвайте ми, това няма да се повтори — каза Клнн-даван-а. — Просто се тревожех за изгубените малки.
— Те имат доста повече шанс пред два друдокия в сравнение с тебе — възрази Прр-еддси, този път малко по-меко. — Както и да е, нищо им няма. Долу при потока са. Предупредихме семейство Ка Чагба. Някой от тях ще ги прибере.
— Добре. — Клнн-даван-а се обърна на лявата си страна. Опашката й, която досега беше притисната между краката, реши също да напомни за себе си. — Значи можем да продължим с пробите.
— Не говориш сериозно — възрази Бкар-отопо и отново я хвана за рамото. — След всичко това…
— Млъкни, Бкар-отопо — каза Прр-еддси и огледа критично Клнн-даван-а. — Наистина ли смяташ, че си в състояние, изследовател?
— Добре съм. — Клнн-даван-а се изправи и погледна небето. Вятърът още бе силен, но краят на бурята приближаваше. — Освен това сме стигнали до много важен етап в наблюденията си. Точно сега не можем да си позволим да изпуснем нито една проба.
— Добре — каза Прр-еддси. — Щом си сигурна, че ще се справиш. Но първо се почисти. Имам предвид наистина да се почистиш. Ако доближиш някое малко с тази миризма на друдокий, няма да имаш възможност да използваш днешния урок на практика. Бкар-отопо, изпрати я до лагера. И после започнете да приготвяте апаратурата.
Вятърът почти беше утихнал, когато Клнн-даван-а отвори вратата на оградата на фермата За Мингчма.
— Има ли някой? — повика тя на езика на чиг.
— Не ги виждам — нервно промърмори Бкар-отопо. — Какво ли е станало?
— Не зная — каза Клнн-даван-а и се огледа. Опашката й започна нервно да се движи. Надяваше се, че всичко е наред. Нападението на друдокий я бе изтощило повече, отколкото й се бе сторило отначало, и сега най-голямото й желание беше да се скрие в подслона и да се пъхне в леглото. Последното нещо, което й трябваше, бе конфликт с чиг.
— Къде са тогава? — не спираше Бкар-отопо.
— Може просто… а, ето ги. — Клнн-даван-а посочи групата малки, които тихо излязоха иззад къщата и тръгнаха към тях. — Просто са се криели от вятъра — добави тя и събра кураж да пристъпи напред и да протегне ръка. Малките ги бяха виждали достатъчно пъти, но, както беше отбелязал Бкар-отопо, бурята ги беше раздразнила. Ако с ограничените си умове приемеха, че разрешението да се допускат чужди вече не се отнася точно до тези натрапници…
Водачът се доближи до Клнн-даван-а и внимателно подуши протегнатата й ръка. За момент изръмжа, но после сви уши и се оттегли.