— Слушам те.
Трр-пификс-а отново се огледа.
— Зная, че е клише, синко, но с възрастта започнах все по-добре да разбирам, че малките неща са онова, което дава смисъл на живота ни. Вкусът на храната, нежният аромат на цветето, дъждът или морето. Докосването на любимия. Неща, които всички ние често смятаме за подразбиращи се. Аз ги приемах точно така, когато бях на твоята възраст. Но вече не е така. Възприятията ми отслабват, при това от дълго време. Вече не мога да виждам така, както преди. Нито да усетя вкуса или уханието. — Тя отново сведе поглед към ръцете си. — Все още мога да докосвам. Но за много от приятелите ми това вече е невъзможно. Старейшинството не е живот, Трр-гилаг. Точно това е основното. То е по-скоро смътна илюзия за живот, добра имитация. Но не е истински живот. А аз харесвам живота твърде много, за да се задоволя с имитация.
Трр-гилаг дишаше с мъка.
— Но няма алтернатива, майко. Без старейшинство няма нищо друго освен…
— Освен смърт? — меко каза Трр-пификс-а. — Няма нищо, можеш да го кажеш.
— Но ти не можеш да постъпиш така.
— Защо? — попита тя. — Правели сме го през цялото време, докато не сме се научили да отделяме и запазваме фссс-органите си. Милиони старейшини са били буквално хвърляни във великата неизвестност по време на войните. Дори сега някои си отиват — било от инциденти, било просто от възрастта на фссс-органите им. Накрая всички ние ще се срещнем със смъртта.
— Накрая — може би. Но не сега. Не и докато си… — Трр-гилаг млъкна.
— Докато съм какво? — попита Трр-пификс-а. — Млада? Дейна? Способна да предам мъдростта на своите цикли на потомците?
— Всичко това — настоя Трр-гилаг. — И още. Ние се нуждаем от теб, майко. Как можеш да си помислиш да се махнеш от нас?
Тя го погледна право в очите.
— А ти как можеш да настояваш да остана?
Отговор нямаше. Имаше само болка — дълбока, безсловесна болка.
— Не можеш ли поне да опиташ? — произнесе най-накрая той. — Може би не е толкова страшно, колкото си мислиш.
Трр-пификс-а махна отрицателно с език.
— Не се страхувам, Трр-гилаг. Изобщо не си ме разбрал, ако мислиш така. Зная какво представлява сивият свят. Изслушах всички описания и говорих с мнозина старейшини. Ако има страх от несигурностите и тайните на смъртта, той е оттатък. И точно това е причината да не желая да живея по начина, по който се налага да живеят старейшините.
— Но ти не можеш да вземеш подобно решение, преди да си опитала — настоя Трр-гилаг. — Просто не можеш.
— Но се налага. Не разбираш ли? Ако изчакам, докато стана старейшина, ще загубя възможността да избера другото.
— Майко, какво искаш да кажеш? — внимателно попита Трр-гилаг.
— Това е повече от очевидно — каза Трр-пификс-а. — Единственият начин, по който мога да избегна старейшинството, е да взема своя фссс-орган от родовия храм. И да го унищожа.
Трр-гилаг рязко пое дъх. Таванът сякаш се беше снишил над него и заплашваше да го смачка.
— Майко, не можеш да направиш това — каза той. Собственият му глас звучеше така, сякаш поучаваше малко дете. — Посегателството срещу фссс-орган е най-тежко углавно престъпление.
— Но това е моят собствен фссс-орган — възрази тя. — Взет от моето собствено тяло. Защо да не мога да правя с него каквото си поискам?
— Просто защото не можеш. Такъв е законът.
— О, стига, моля те — каза Трр-пификс-а и поклати глава по онзи укорителен начин, който Трр-гилаг винаги свързваше с ненаписани домашни работи и ненаучени уроци. — Това, че нещо е закон, не означава, че е справедливо. Преди хиляда цикъла е било позволявано да се вадят фссс-органите единствено на клановите и родовите лидери.
— Запознат съм с историята, благодаря. Но ти не можеш да използваш глупостите на миналото, за да оправдаваш нарушаването на закон от настоящето.
— Не се опитвам да оправдавам нищо, Трр-гилаг — уморено каза Трр-пификс-а. — В това няма никакво нарушение на закона. Вярвам, че той е бил написан с най-добри намерения. Всичко, което искам, е да имам правото да избирам. Всеки зхиррзхианец би трябвало да има това право.
Трр-гилаг затвори очи.
— Кой ти е наговорил всичко това?
— Ти самият. Въпреки че брат ти би могъл да каже същото за себе си.
— И баща ми също, нали? — Той отвори очи. — Затова ли си се преместила извън обсега му? За да не може да говори с теб по този въпрос?
Трр-пификс-а стана и отиде до прозореца.
— Баща ти си отиде, Трр-гилаг — каза тя толкова тихо, че едва можеше да се чуе. — Онова, което е останало в храма, не е зхиррзхианецът, с когото се обвързах, живях и работих четиридесет и осем цикъла. Напуснах дома ни, защото спомените какво съм загубила бяха прекалено силни за мен.