— Разбирам — съчувствено каза Трр-гилаг. Беше се почувствал точно по този начин в храма. Едно беше да разговаря със старейшината, в който се беше превърнал баща му, а съвсем друго — с баща си от плът и кръв. — Не знам какво да ти кажа, за да се почувстваш по-добре.
Трр-пификс-а се обърна към него.
— Зная. Благодаря ти. — Тя направи опит да се усмихне. — Аз самата не зная какво да кажа, за да не се тревожиш така за мен.
— Би могла да ми кажеш, че ще обмислиш всичко това отново — предложи й Трр-гилаг. — Или че още те боли от загубата и ти е нужно повече време, за да се оправиш, преди да направиш нещо невъзвратимо.
— Ами ако просто ти кажа, че ще останеш да спиш тук? — възрази тя. Този път усмивката й беше по-убедителна. — С обещание за закуска? Дори няма да те карам да готвиш.
Трр-гилаг въздъхна.
— Съжалявам, майко, с удоволствие бих останал. Но ми се налага да вървя. След няколко тентарка заминавам за Грий.
— За Грий?
— Да. Клнн-даван-а е там.
— А — каза Трр-пификс-а. — Трябваше да се досетя. Поздрави я от мен. Надявам се, че в близко бъдеще ще намерите време да се обвържете. Докато съм в състояние да присъствам на церемонията.
— Да — промърмори Трр-гилаг, като гледаше безгрижното лице на майка си. Възможно ли бе да не знае, че Дхаа’рр заплашват да отменят предбрачното им споразумение?
Разбира се, че не знаеше. Нали вече не разговаряше със старейшини.
— Ще видим какво можем да направим — каза той. — Извинявай, но наистина трябва да тръгвам. Пази се. И… обмисли нещата още веднъж. Нали?
— Ще ги обмисля — обеща тя, като се приближи за целувка. — Ти също. И се пази.
— Добре. Ще поговорим отново, когато се върна. Обичам те, мамо.
— И аз те обичам, сине.
Обратният път до станцията му се видя по-дълъг. И по-студен. Трр-гилаг се тътреше по пътя, без да обръща внимание на притихналия свят около себе си. Опитваше се да мисли.
Напразно. Имаше твърде много въпроси, твърде много потенциални проблеми, изправили се пред него и близките му. И всички без отговор.
Трябваше ли да каже на баща си какво е намислила Трр-пификс-а? Или на Трр-тулкож? Сигурно бе, че пазителят на родовия храм трябваше да знае за подобна заплаха. А повече от сигурно бе, че Трр-гилаг бе длъжен да съобщи на някого.
Но от друга страна, изминал бе едва половин цикъл, откакто Трр’т-рокик бе станал старейшина. Ако опитът й да избяга не бе нищо друго освен израз на скръб, подобно съобщение само би донесло още неприятности на всички. И срам.
Или може би трябваше да се опита да поговори по-настоятелно с майка си? Да отмени пътуването си до Грий и да прекара повече време с нея? Може би тъкмо самотата я бе подтикнала към подобни мисли и те бяха вик за помощ?
Може би трябваше да й разкаже за опасността от отмяна на предбрачното споразумение с Клнн-даван-а? Това щеше да му даде възможност да я убеди поне засега да изостави подобни радикални мисли в името на семейната солидарност и да й напомни за преимуществата, които имат старейшините при придобиването на информация и знания.
Не. Трр-пификс-а не се интересуваше от информацията и знанията. Тя се интересуваше от своята градина, от готвенето, домакинската работа и семейството си. Старейшинството щеше да й отнеме три от тези неща.
Въздъхна. Не, не можеше да направи нищо повече. След като поговореше с Клнн-даван-а, двамата евентуално щяха да стигнат до някакво решение.
Ускори крачка, внезапно почувствал облекчение. Да. Клнн-даван-а. Заедно биха могат да намерят начин да оправят цялата тази бъркотия.
Трябваше да го направят.
(обратно)Совалката се спусна от запад и направи последна обиколка над селището, преди меко да кацне на летището. За няколко мига писъкът на спирачките се сля с рева на мотора. Машината забави движението си, ревът се превърна в глухо ръмжене. После совалката направи завой и се насочи към мястото, където чакаха Трр-мезаз и Клнн-вавги.
Пред Трр-мезаз изникна един старейшина.
— Кацнаха, командире — докладва той. — Проверката сочи, че всички системи работят нормално.
— Добре — каза Трр-мезаз. — Предай на воините да преминат в бойна готовност втора степен и нареди на изтребителите да се върнат.
— Слушам. — Старейшината изчезна.
— Е, започва се — Трр-мезаз хвърли поглед към Клнн-вавги. — Готов ли си, втори?
— Не, не съвсем. Ако трябва да съм честен, всичко това ме изнервя. Не разбирам защо на Дклл-кумвит му трябва да измине целия път дотук само за да говори с нас. Нали затова е пряката лазерна връзка.